Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 70

Уитман се впечатли. Не беше допускал, че Феърчайлд е достатъчно умен да измисли такъв план, но явно го бе подценил. Уитман обаче все още имаше проблем — сериозен проблем.

— Господин конгресмен — поде той. — Не мога просто да дам тези пари на Тед Алън. Той ще ме попита откъде са. И което е още по-важно, ще иска да знае с кого съм обсъждал какво го свързва с Моли Махоуни. Сър, опасявам се, че реакцията на господин Алън към всяко подозрение за липса на дискретност от моя страна ще бъде доста… бурна.

— Ами измисли нещо — посъветва го Феърчайлд. — Ти си умник.

25

На сутринта, след като пи мартини със Сал Анселмо в „Лили О’Брайън“ и после ходи на боксов мач в „Гардън“, където пи бира със Сал, Демарко се събуди с такъв махмурлук, че май по-скоро трябваше да бъде в интензивното на системи. Но нали си беше кален воин, резервира си билет за полета в десет часа за Мъртъл Бийч, Южна Каролина.

Демарко седеше на бара и пиеше леден чай със сламка, защото така най-ефективно отклоняваше студената течност от счупения си зъб. Пиеше и наблюдаваше пристана и яхтите отвъд него, които маневрираха във водата. Бяха осем, близо една до друга, правеха си някаква мини регата и всичките имаха ярко оцветени големи триъгълни платна. Какво зрелище!

Би могъл да привикне: гледка към океана с яхтите и сладки барманки по къси панталонки. На летището, докато чакаше автомобила си под наем, си взе тънка брошурка, от която научи, че в района има около осем милиона игрища за голф и ако не се броят редките урагани, времето обикновено е идеално.

На Демарко му се прииска Махоуни да има нещо като клон в Мъртъл Бийч, Южна Каролина.

Беше решил, че се налага да посети Ръсти Макграт. Е, не че се налагаше, но просто не му хрумваше нищо по-добро. Но когато установи, че Макграт не си е у дома — или по-точно, когато научи, че Макграт е излязъл на разходка с все дома си, — реши да седне в някой бар и да почака, докато мореплавателят Макграт се завърне в пристанището.

Докато чакаше, Демарко се зачуди дали да не звънне на хубавичката приятелка на Алис с двете деца и да я покани на вечеря. Тъкмо взе телефона в ръка, когато барманът оповести:

— Ей, Макграт се връща.

— Къде? — изправи се Демарко и огледа водата, все едно търсеше белия кит на Ахав.

— Ето там — посочи с показалец барманът. — Яхтата, дето е голяма като боен кораб, точно до вълнолома.

Демарко допи ледения си чай и бавно се запъти към пристана. Разбираше каква би била евентуалната връзка между Кембъл и Претър: Кембъл беше вътрешният човек в „Рестън Тек“, а Претър беше умният инвеститор, който купуваше акциите. Не можеше да проумее къде е мястото на Ръсти Макграт, обаче тъкмо на Макграт, а не на Претър се беше обадил Кембъл в нощта, когато Демарко го беше заплашил. Затова прецени, че си струва да види този тип с очите си.

Изчака на мястото на Макграт на пристана и го наблюдава как маневрира с осемнайсетметровата си яхта с такава лекота, все едно паркира успоредно автомобил. Демарко не знаеше дали яхтата има от онези двигатели за странично движение като круизните кораби, или просто Макграт е много добър на щурвала.