Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 68

В момента Сал работеше на Нюйоркската фондова борса и направо цъфтеше в хаоса и крясъците в голямата зала. Съдейки по костюма му, явно се справяше добре. Може би не чак колкото Ричард Претър, но добре. Сал вече беше звъннал на жена си да я предупреди, че няма да се прибере преди малките часове, защото колеги го поканили да поиграят покер. Фактът, че използва покера като алиби, ясно показваше какво е отношението на жена му към Демарко. Госпожа Анселмо се беше запознала с бъдещия си съпруг в колежа и открай време смяташе, че Демарко упражнява някакво распутиновско влияние над гаджето й, като че ли Демарко току хипнотизираше клетия лековерен Сал и го принуждаваше да пие до повръщане.

— Обаче е гений — продължи Сал мисълта си за Претър. — Легенда на Уолстрийт.

— Какво знаеш за миналото му?

— Не много. Дойде тук преди двайсетина години и беше нает в „Морган Станли“, където остана около шест месеца. Беше забележително хлапе и печелеше пари за фирмата, обаче се държеше отвратително с клиентите и с колегите си, затова го уволниха. Като се замисли човек, щом „Морган Станли“ са уволнили човек, който им печели пари, само заради лошия му характер, явно Претър е бил пълен и непоправим задник. След това, или поне така се говори, обикалял града и се опитвал да убеждава хората да му заемат пари, за да може да инвестира самостоятелно. Естествено, никой не изявил желание, защото той нямал зад гърба си сделки, с които да се похвали, нямал и никакви средства, които да представи като гаранция. И бил гадняр, който не можел да се задържи на една работа.

Сал отпи голяма глътка от мартинито си, а по брадичката и вратовръзката му покапа скъпа водка.

— Впоследствие се случило нещо, никой не знае какво, и изведнъж Дики се оказал богат. Намерил отнякъде някакви пари, инвестирал и направил пачки. А после просто си вдигнал чукалата. Разбира се, „Морган Станли“ вече поискали да се върне, нищо че бил голям гадняр, на което Лудия Дики им отговорил да си го начукат.

— Обаче не знаеш откъде се е сдобил със стартовия капитал?

— Не. Знам само че направил убийствен удар с някаква компания, но нямам представа откъде е намерил пари за инвестицията. А Дики, разбира се, няма да каже — засмя се Сал. — Говорил съм с един тип, който веднъж отишъл на среща заедно с него. Претър се качил на такси и отишъл извън града. Там взел друго такси, с което се придвижил до центъра. От там взел трето такси и отново излязъл извън града. Претър бил убеден, че някой се опитва да ги проследи до мястото на срещата. Чувал съм също, че и секретарка не може да се задържи, защото той постоянно подозира, че го шпионират, и ги гони. Абсолютно доказана първокласна откачалка.

Демарко си поръча още едно мартини, третото му… или пък четвъртото. Трябваше да задържи стъклените пръчици за разбъркване, за да следи бройката, след като вече дори простото събиране не му беше по силите. Забеляза, че зъбът не го измъчва толкова — явно мартинито беше по-добър анестетик от карамфиловото масло. А като се замислеше, май бяха почти еднакви на вкус. Когато питието му пристигна, той зададе още няколко въпроса за Ричард Претър, на които Сал не можа да отговори. Накрая Демарко се отказа.