Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 69

— Е, всъщност ти знаеш само че преди двайсет години този тип е намерил отнякъде пари, инвестирал ги и сега е по-богат от шейх, защото е добър в работата си.

— Ами да — потвърди Сал, — но това е повече, отколкото знаеше ти, преди да говориш с мен, ето защо това приятелче ще е от теб — заяви той и вдигна празната чаша от мартинито си към бармана, за да си поръча още едно питие за четиринайсет долара. Приятелче, друг път.

— Я ми кажи — поде Демарко, — възможно ли е този тип да купи акции на дадена компания и по някакъв начин да замаскира покупката, така че нито Комисията, нито данъчните или който и да било да не могат да разберат, че именно той го е направил?

За кратко вниманието на Сал привлече жена с тяло като на модел на „Виктория Сикрет“, облечена с типичната черна коктейлна рокля до средата на бедрото. Демарко знаеше, че Сал е верен на своята заядлива съпруга с дебели глезени и всеотдаен към трите си деца. Но и той като повечето мъже искаше да си помечтае.

— Не знам. Може би — отговори Сал най-накрая и откъсна поглед от жената. — Мозъкът на Дики е като бръснач, но защо му е да прави нещо толкова глупаво? Вече е богат, защо му е да нарушава закона?

Мамка му. Нищо от наученото не му беше от полза. Демарко започваше да подозира, че ако се налива с мартини в компанията на Салваторе Анселмо, надали ще отбележи някакъв напредък. Пресегна се към портфейла си, за да плати сметката, която сигурно вече възлизаше на повече от сто долара, и в този момент Сал каза:

— Ей, довечера в „Гардън“ ще има мач. Двама от тежка категория и някакво пуерториканче, което уж било следващият Шугър Рей. Познавам един тип, който може да ни намери билети. Искаш ли да отидем?

— Боксът е варварски спорт — отговори Демарко. — И го гледат извратеняци, които седят и крещят доволно, докато двама типове се пребиват до смърт.

— Точно така — съгласи се Сал. — Е, искаш ли да отидем?

— Разбира се.

24

Ненадписан бял плик се мъдреше насред бюрото на Робърт Феърчайлд, когато Престън Уитман влезе в кабинета на конгресмена. Феърчайлд побутна плика към лобиста с гумичката в края на един молив.

— В плика има чек за сто двайсет и пет хиляди долара, синко — каза Феърчайлд. — Колкото дължи Моли Махоуни на казиното „Атлантик Палъс“ и малко отгоре, нещо като бакшиш. Искам Тед Алън да унищожи разписката за дълга й. С други думи, искам от документите на казиното да става ясно, че казиното е опростило задължението й. Ясен ли съм?

— Не — отговори Уитман. — Защо плащате дълговете на Моли от хазарт?

— Не ги плащам. Не чу ли какво казах току-що? Казиното ще опрости дълга й.

— Но защо искате да стане така? — попита Уитман и Големият Боб му обясни.