Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 66

— Не. — И тогава госпожа Мартин се усмихна. — Обаче записвам всичките си телефонни разговори с госпожа Кембъл, така че, ако някога ме обвинят в лоши инвестиции от името на фонда, съм подсигурила малкия си задник.

— Господин Претър знае ли, че записвате телефонните разговори?

— Не.

Хитрушата госпожа Мартин.

— Допускам, че една правилно формулирана съдебна заповед ще се добере до тези записи — добави тя.

22

— Кой беше този едър белокос мъж, който идва вчера при теб? — попита Макгрудър.

Кучи син, мислено го наруга Тед. Има шпиони навсякъде и явно един от тях беше видял Махоуни да си тръгва от кабинета му.

— Един глупак, казва се Доухини — отговори Тед. — Дължи ни осем бона. Сигурно си мярвал името му в книгата.

— Да, видях го. Не е плащал от три седмици.

— Ами точно за това си поговорихме.

— Лично ли разговаряш с тези загубеняци? Не го ли прави Гюс?

— Обикновено го прави Гюс, но този тип направо ме вбесява.

— Аха — рече Макгрудър. Изглеждаше впечатлен, че Тед е склонен да си изцапа ръцете.

— Както и да е, утре ще плати.

Което означаваше, че на следващия ден Тед трябваше да плати дълга на въпросния клиент със свои пари. Проклетият Макгрудър! Довечера ще изпрати Гюс да пребие онзи нещастник Доухини, който продаваше автомобилни части в Камдън.

— Добре — каза Макгрудър. — Не бива да допускаш тези типове да протакат.

Не думай, за малко да възкликне Тед. Всъщност присъствието на Макгрудър не беше чак толкова лошо. Постоянно му досаждаше с въпроси, но подозренията му намаляваха с всеки изминал ден. Още не беше открил как Грег е подправил счетоводните книги. Освен това Тед установи, че Макгрудър си пада по малки азиатски мацки, затова всяка вечер му изпращаше по някоя.

Другото, което установи, бе, че този задник Макгрудър ще бъде доволен, стига Тед да играе по свирката му и да се преструва, че се нуждае от съветите му. Оставаше задачата да измъкне парите от Махоуни и да покаже, че напредва с проекта за конгресния център.

Махоуни май щеше да съдейства. Онзи ден той си бе тръгнал сърдит от кабинета му, но от Престън Уитман Тед научи, че началникът на кабинета му тайно изследва възможностите за осигуряване на федерално финансиране за конгресния център. Тед обаче трябваше да принуди Махоуни да се задейства по-бързо и държеше в най-кратък срок да си върне петстотинте хиляди долара, в случай че Макгрудър в крайна сметка надушеше нещо нередно в счетоводството.

Време беше да изпрати послание на Махоуни.

23

Кабинетът на Ричард Претър беше на двайсет и втория етаж на една сграда на две пресечки от Нюйоркската фондова борса. Демарко отвори вратата и се озова в малка чакалня с бюро, където би трябвало да седи рецепционистка или секретарка. В момента нямаше никого. Зад бюрото се виждаше по-голяма стая, в която някакъв мъж стоеше прав и говореше по телефона.

Претър не забеляза своя посетител веднага, защото гледаше през прозореца докато говореше, затова Демарко се приближи до отворената врата с намерението да почука и да привлече вниманието му. Забеляза, че в кабинета му има стъклена маса вместо писалище, подобна на нея заседателна маса, телефон с множество линии, три плоски компютърни монитора и огромен телевизор на стената, настроен на канал, който денонощно предаваше бизнес новини.