Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 65

— Нещо незаконно ли е направил Ричард Претър?

— Познавате ли го? — попита Демарко.

— Да. Обажда ми се от време на време и ми крещи, ако не съм съгласна с него, ругае и ме обижда.

— Моля? Защо ще се държи по този начин?

— Не отговорихте на въпроса ми — настоя тя. — Нещо незаконно ли е извършил?

— Не съм сигурен — призна Демарко. — Но може да се окаже замесен в предишни случаи на търговия с вътрешна информация, затова разпитвам за него.

— Разбирам… — Госпожа Мартин замълча, сякаш се опитваше да вземе трудно решение. Накрая каза: — Е, не знам кой е Ръсел Макграт, но господин Претър е вербално оторизиран от госпожа Кембъл и по същество контролира фонда й. Макар да се плаща на банката — тоест на мен — да го управлява, всички инвестиции на фонда се контролират от него.

— Значи Претър дърпа конците, но не е официално свързан с фонда, така ли?

— Точно така. Госпожа Кембъл ми каза, че господин Претър е финансовият й съветник и че трябва да правя каквото ми нареди той. Аз възразих и помолих за писмени инструкции, но съпругът й през главата ми заплашил да премести парите на жена си в друга банка и шефът ми нареди да престана да бъда толкова придирчива. Така че всъщност Претър направлява инвестициите на фонда, но аз винаги моля госпожа Кембъл лично да оторизира всяко мое действие, защото съм задължена по закон. А когато й се обаждам, чувам само: „Е, след като Дики казва да постъпим така, аз нямам нищо против“. Най-неприемливото за мен в цялата работа е, че ако нещо се обърка, не разполагам с документи да докажа, че отговорността е на господин Претър, и ще излезе, че госпожа Кембъл е вземала решения по мой съвет.

Демарко разбираше защо положението не й допада от правна гледна точка, но подозираше, че тя не харесва Ричард Претър и по лични причини. Заключи, че въпросният тип трябва да е наистина противен, за да отблъсне жена като нея.

— Трябва обаче да призная, че господин Претър е много проницателен по отношение на пазара. Или, съдейки по онова, което ми казахте току-що, може би не е толкова проницателен, а има достъп до информация, недостъпна за широката публика. Така или иначе, фондът е основан от бащата на госпожа Кембъл, когато тя била на осемнайсет години. Възлизал на двеста и петдесет хиляди долара и бащата разпоредил дъщеря му да няма достъп до основния капитал, преди да навърши трийсет. Доста време годишните дивиденти от фонда бяха няколко хиляди долара. Ние сме консервативна институция, а аз съм още по-консервативна по отношение на клиентите си, защото не искам да изгубят парите си. Но когато се намеси господин Претър, преди около петнайсет години, започнахме да поемаме огромни рискове — и те ни се отплатиха. Щедро. В момента фондът на госпожа Кембъл разполага с едно цяло и шест милиона долара, а семейство Кембъл на няколко пъти изтеглиха значителни суми, след като госпожа Кембъл навърши трийсет години.

— Ау! — възкликна Демарко и си помисли, че ако не може да се ожени за госпожа Мартин, и Ричард Претър ще свърши работа. — И нищо не свързва Претър официално с фонда? Писмено нареждане? Имейл? Нещо такова?