Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 63

Само че Демарко не си направи труда да сподели тези размисли с Ранди Сойър.

— А що се отнася до този тип Претър — каза Сойър, — Кайзър има папка и за него. Дебела. Помниш ли, като ти казах, че преди двайсетина години отново разследвахме „Рестън Тек“ за търговия с вътрешна информация относно водопречиствателните станции и как един инвеститор спечелил около пет милиона долара? Е, въпросният инвеститор е Ричард Претър. Така и не доказахме той да има връзка с някого от „Рестън Тек“ или да е извършил нещо незаконно.

— Поднасяш ме! Как така не сте успели да го свържете с никой от „Рестън“? Той е учил във Вирджинския университет заедно с Кембъл и двамата са замесени в онзи случай с хлапето, паднало от прозореца на спалнята.

— Знам това сега, но само благодарение на теб — каза Сойър. — Няма данни Претър да е свързан със смъртта на хлапето. Ти сам ми го каза. Каза също, че си го разбрал чак след като си говорил с онзи полицай от Шарлотсвил. Пък и Претър всъщност не е завършил Вирджинския университет. Напуснал няколко месеца след смъртта на онова момче и завършил „Джордж Мейсън“. Така че, ако човек преглежда само обичайните бази данни — финанси, данъчни декларации, криминално досие, — няма да открие връзка между Претър и Кембъл. Кайзър дори си издейства съдебна заповед за телефонните му разговори, а съм сигурен, че ако Кембъл и Претър някога са разговаряли, тя щеше да разбере и да го отбележи някъде в папките.

Демарко си спомни думите на Моли, че Кембъл използвал предплатена карта, когато го чула да говори с някой от кабинета си. Запита се дали това е причината да няма сведения за разговори между Кембъл и Претър.

— Ами във връзка с другите случаи на търговия с вътрешна информация? — попита Демарко. — Бронежилетките и онези електромоторчета за самолетите? Проверихте ли Претър?

— Кайзър го провери. Но както вече ти казах, не успяхме да разберем кой е купил акциите, затова не можахме да докажем дали е Претър или някой друг. Знам само, че тя го разследва много време.

— Откъде знаеш? — попита Демарко, но Сойър беше чул някъде в паркинга да се затръшва врата на автомобил и се завъртя като зъбат двойник на Линда Блеър от „Екзорсистът“. — Ранди, откъде знаеш, че го е проверявала дълго?

— Проследи много документи, прегледа данните за десетки сделки. Личи си по бележките й. Но както ти казах, не откри нищо. Той или е чист, или е умник, а трябва да си адски умен, за да скриеш нещо от Кайзър.

— Откри ли нещо в папките на Кайзър, което да свързва Претър с Макграт?

Вратата на асансьора дрънна и главата на Сойър отново рязко се завъртя. Асансьорът беше празен.

— Какво? — попита той.

Ранди Сойър не ставаше за агент под прикритие.

— Попитах дали тя е открила връзка между Претър и Макграт.

— Не, Макграт изобщо не фигурираше в папките.

— По дяволите! — изруга Демарко.

— Какво означава всичко това, Демарко? Изобщо научи ли от мен нещо, което ще помогне на Моли Махоуни?

— Не знам.

— Е, страхотно, няма що — каза Сойър. И след кратка пауза добави: — Приятелю, срещаме се за последен път. Оттук нататък действаш сам, ясно?