Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 62

— Повярвай ми — каза, или по-точно прошепна, Сойър, — ако Кайзър разбере, че съм ровил в случаите й, ще ми смачка топките.

— Нали уж ти е подчинена? — попита Демарко.

— Някога да си имал подчинени, Демарко?

Демарко реши, че Алис от телефонната компания не се брои, затова отговори отрицателно.

— Е, ще ти обясня как стоят нещата. Има два вида хора. Едни, които се страхуват от теб й винаги правят каквото им кажеш. Такива са повечето. Обаче има и хора като Кей Кайзър, които не се страхуват от никого и правят каквото си поискат.

— Не разбирам — каза Демарко. — Говориш така, все едно се страхуваш от нея.

— Наистина се страхувам от нея. И се дължи на факта, че тя ще ми сервира собствената ми глава на поднос, ако направя нещо, което според нея й пречи да си върши работата. Ще действа сама, ще се свърже с пресата и дори ще се обади на ченгетата, ако реши, че съм направил нещо незаконно.

— Не е незаконно да прегледаш случаите й и със сигурност имаш право като началник — увери го Демарко.

— Обаче е незаконно да издам информация на адвокатите на Моли Махоуни.

— Ранди, никой няма да разбере, че сме разговаряли.

— Дано да е така — изохка Сойър.

— Е, какво откри? — попита Демарко.

Омръзна му да се крие зад бетонната колона, все едно двамата бяха дошли за едно бързо чукане.

— Кайзър е проверявала финансите на Дъглас Кембъл преди пет-шест години. Проверила е почти всички в „Рестън Тек“, но Кембъл е попаднал в списъка й, защото е сметнала, че той се простира извън чергата си.

— Сметнала значи?

— Да. Но после установила, че госпожа Кембъл има попечителски фонд, основан от покойния й баща, а управителят на фонда се справял превъзходно. Кайзър не разполагаше с всички цифри в папката си, но съдейки по бележките й, годишните приходи от фонда повече от два пъти надвишават заплатата на Кембъл.

— Кой управлява фонда?

— Кой, да му се не види? Някаква местна банка. А, ето. „Ригс“.

— Значи, след като разбрала за фонда, тя престанала да се занимава с Кембъл?

— Така изглежда. Другото важно за Кембъл е, че той е служител, не е учен и не е инженер, затова не е свързан с изследователската дейност на „Рестън“ съвместно с други фирми. Така че, ако „Рестън“ са осъществили сериозен пробив, благодарение на който нечии акции ще изхвърчат до небето, не съм сигурен, че той изобщо ще участва.

Демарко си помисли, че вероятно Сойър греши по този въпрос. Според Моли Кембъл беше социално животно и непрекъснато канеше гости в морската си вила. А едно нещо Демарко знаеше със сигурност — хората говорят. Винаги говорят. Демарко си представяше как Кембъл си бъбри с инженери и изпълнителни директори на компании, как неусетно измъква от тях сведения, а в наше време, когато всичко се съхранява в компютри, той може и да беше намерил достъп до базата данни, съдържаща нужната му информация.

Така че Кембъл може и да не беше инженер, но сигурно беше достатъчно умен, за да се вслушва в корпоративните клюки и да се досеща какви големи сделки чакат реда си.