Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 60

— Значи казваш, че дъщеря му дължи на казиното сто хиляди? — попита Барбара Джейн.

В момента тя беше на четирийсет и седем години, вероятно най-добре изглеждащата четирийсет и седем годишна жена в Тусон. По дяволите, сигурно беше най-хубавата жена на четирийсет и седем в целия Югозапад. Причината да изглежда така добре беше, че на трийсет години тя от раз преодоля страха си от пластичната хирургия. В момента косата й беше пепеляворуса и идеално подхождаше на лицето й, подбрано по каталог в кабинета на лекаря й. Искам тези скули, тази брадичка и о, това сладко малко носле. А тялото й, вече с бюст като на Мерилин Монро и с импланти в дупето, беше безупречно.

Седяха край басейна в къщата на Барбара Джейн във Вашингтон. (Барбара Джейн имаше превъзходни къщи на половин дузина места по света и всички бяха само на нейно име.) Феърчайлд беше облечен с твърде плътен костюм, а съпругата му беше по бял цял бански и лакираше ноктите на краката си, докато разговаряха. Цветът на лака й беше крещящо червен.

Феърчайлд не разбираше защо жена му сама лакира ноктите на краката си. Имаше си козметичка, която да се грижи за маникюра и педикюра й, но кой знае защо, обичаше лично да полага лака. Дразнеше се, че е принуден да говори с темето й, а памучните цилиндърчета, пъхнати между пръстите й, изглеждаха глупаво.

— Да — отговори на въпроса й Феърчайлд. — В момента Комисията и прокуратурата не го знаят. Мислят, че Моли го е направила заради дългове по кредитните си карти, и сигурно са се досетили от извлеченията, че е пропиляла много време и пари в Атлантик Сити. Но не знаят за парите, които дължи на казиното.

— Значи, ако пуснеш информацията, че тя дължи пари на казиното, само ще потвърдиш, че си пада по хазарта — поясни Барбара Джейн. — Звучи зле, но какво от това? Не виждам как фактът, че тя е пристрастена комарджийка, вреди на Махоуни повече от обвиненията срещу нея за незаконна търговия с акции. Тоест никак. А фактът, че Моли дължи пари на някакво казино, всъщност изобщо не подсилва аргументите на прокурора.

— Все трябва да има някакъв начин да се възползваме…

— Харесва ли ти този цвят? — попита Барбара Джейн.

— Моля? — учуди се Феърчайлд.

— На лака. Харесва ли ти?

— Ами хубав е. Изглежда страхотно.

— Знаеш ли как се казва?

Откъде да знам, по дяволите?

— Не — отговори той. — Виж, трябва да има начин…

— Казва се „Всъщност не съм сервитьорка“.

— Какво?

— Цветът на лака се казва „Всъщност не съм сервитьорка“. Не е ли прелестно?

— По дяволите, Барбара, би ли…

— И казваш, че казиното е свързано с някакъв мафиот във Филаделфия, така ли?

— Да, Албърт Кастиля.

— Ти как научи за него?

— Говорих с един човек в Бюрото. Той ми каза, че като дете Тед Алън работел за Кастиля във Вегас, а Кастиля си го харесал и го изпратил в колеж. Според ФБР колежанско юпи с хубава външност би било идеална фасада за Кастиля, който иначе никога не би получил разрешително за хазарт. Тед обаче би могъл. В крайна сметка казиното „Атлантик Палъс“ вероятно пере пари на мафията, но няма доказателства. А Тед Алън най-вероятно работи за Кастиля, обаче и затова няма доказателства.