Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 33

Да, планът беше страхотен и беше план на Тед, и щяха да спечелят милиони от сделката, но преди шест месеца всичко се разпадна.

Губернаторът на Ню Джърси, на когото плащаха от години, взе, че получи удар. На копелето му остана мозъчна дейност колкото на репичка, а заместникът му, който щеше да заема поста през следващите две години, беше богат и честен глупак и нямаше начин Тед да го принуди да се включи в играта.

Заместник-губернаторът не беше против проекта — той съзнаваше каква ще е ползата от него за Атлантик Сити и за чудесните жители на Ню Джърси, — но си беше втълпил в дебелата глава, че федералното правителство трябва също да отпусне малко пари. Според неговата теза конгресният център щеше да стане част от всички други федерални програми, целящи раздвижването на икономиката, затова беше решил — произволно, — че участието на федералното правителство трябва да възлезе на сто милиона. Никой не знаеше защо точно сто милиона, обаче този тип страшно държеше федералната власт да поеме част от разходите.

Разбира се, проблемът беше, че освен представителите на Ню Джърси малцина във Вашингтон бяха склонни да дадат на щата сто милиона долара, така че засега проектът не се придвижваше. И точно тук идваше ролята на Престън Уитман: да добави клауза към някой проектозакон — към който и да било скапан проектозакон, — която да изпрати мизерните сто милиона долара към Джърси, само дето Уитман не успяваше да осъществи идеята.

И точно затова Тед реши да посети Уитман. Трябваше да принуди проклетника да се размърда и отново да овладее положението, преди Макгрудър да надуши нещо.

За да втълпи на Уитман евентуалните последици от провала, Тед взе със себе си Гюс Амато. Предупреди го да облече костюм и да остави сакото си разкопчано, та Уитман да вижда кобура на пистолета му. Освен това нареди на Гюс да си свали проклетата обеца, но идиотът се яви с ботушите от крокодилска кожа. Въпреки тях обаче Гюс въздействаше по желания начин: по време на целия разговор на Тед с Уитман Гюс стоеше зад Тед, вперил нетрепващ поглед в Уитман, а очите на Уитман току се отклоняваха към пистолета.