Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 35

Уитман не смяташе Феърчайлд за забележителен интелект, но той притежаваше други качества, които го правеха добър политик: можеше да бъде доста обаятелен, ако се постараеше; беше оратор с над средните умения, особено когато някой му напишеше речта; биваше го да сформира съглашения. Избирателите му го харесваха, защото беше лоялен първо към родния си щат — а не към страната, — поради което много федерални средства се оказваха в неговия избирателен район, независимо дали има, или няма нужда от тях.

Най-съществената особеност на Големия Боб обаче беше популярността му сред латиноамериканското население — по-голяма от тази на всеки друг бял републиканец. Той не говореше испански, но можеше да изнесе кратка реч на този език, ако думите му бяха изписани фонетично на аутокю, освен това имаше много служители от латино произход. Истинската сила на Феърчайлд обаче беше съпругата му. Тя говореше гладко испански и беше посветила значителна енергия — и средства — на латино каузата, за да осигури популярността на съпруга си сред тези пластове от населението. Всеизвестно беше, че Феърчайлд дължи мястото си в Камарата на парите и влиянието на съпругата си и по непотвърдени слухове тя изцяло определяше политическия дневен ред на съпруга си.

Поради предполагаемата му способност да привлече гласовете на латиноамериканското население и независимо дали това се дължеше на прозорливостта на съпругата му или на неговата собствена, имаше голяма вероятност партията да издигне Робърт Феърчайлд за кандидат за вицепрезидент на следващите национални избори — факт, който не притесняваше Престън Уитман като лобист, но го притесняваше като гражданин. Уитман открай време беше на мнение, че човекът, който седи в Овалния кабинет — и човекът, който е в съседния, — трябва да бъде значително по-умен от хората, които са го избрали, макар историята да показваше, че често не се получава така. Всъщност много рядко се получаваше.

— Затова мини направо на въпроса — подкани го Феърчайлд. — По телефона ми каза, че разполагаш с нещо, което може да помогне на племенника ми. — Не гледаше Уитман, докато му говореше, а отговаряше на имейли с блекбърито си, тракайки непохватно с два пръста.

— Да, така мисля, сър — отговори лобистът. — Както ви казах по телефона, според мен информацията не само ще помогне на племенника ви. Знам, че в момента той е един от основните ви проблеми, но ако информацията бъде използвана уместно, ще бъде полезна не само за Малкия Боб, но ще подпомогне и други ваши законодателни инициативи.

Уитман имаше предвид законите, които бяха важни за платежоспособните му клиенти. Той се надяваше Феърчайлд да поиска по-конкретни обяснения за уместното използване на информацията, но очакванията му не се оправдаха.

Вместо това конгресменът го сряза:

— Не му казвай Малкия Боб. Вече се нарича Еванс. Знаеш го.

— Извинете — промърмори Уитман.

Големият Боб Феърчайлд представляваше Седми избирателен район в Аризона. Племенникът му, Робърт Еванс Феърчайлд, беше конгресмен от съседния, Осми, район и беше известен като Малкия Боб, нищо че бе висок почти колкото чичо си. Причината беше, че Големият Боб в действителност представляваше два избирателни района, понеже Малкия Боб правеше каквото му нареди чичо му. През последните години в опит да излезе от сянката на чичо си Малкия Боб беше започнал да се нарича Р. Еванс Феърчайлд вместо Боб или Робърт, но никой не му казваше Еванс. Просто звучеше глупаво.