Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 30

— И? — попита Ема.

— По-лесно е да си бъбриш с Господ — призна Демарко.

Ема се изправи и изпразни кашончето с мъртви бурени в по-голям контейнер, пълен с мъртви бурени. В ход беше нещо като геноцид.

Ема беше висока, слаба и царствена — дори с глупавата си шапка. Имаше къса коса, която Демарко смяташе за прошарена, докато слънцето не я освети по особен начин и тогава реши, че е руса. Беше с няколко години по-възрастна от него, но като нищо щеше да му изкара въздуха на скуош, което и правеше през няколко месеца, когато нямаше кого друг да размаже. Тениската й от маратона беше от бягането, което бе спечелила преди три години.

Демарко се съмняваше, че е способен дори да извърви четирийсетте километра.

— Не я разбирам тази работа с вътрешната информация — призна Демарко. — Ти си богата. Помогни ми.

— Защо мислиш, че съм богата? — попита Ема. — Аз съм пенсионирана държавна чиновничка, която живее от пенсията си.

— Да, бе. Пенсионерка, дето кара нов мерцедес и има къща в Маклийн, която сигурно струва около два милиона.

— Може да съм я наследила — каза Ема.

— Така ли е? — попита Демарко.

— Може би.

Ема обожаваше да се държи загадъчно. Наистина, беше пенсиониран държавен служител от Военното разузнавателно управление. Един вид бивш военен шпионин — и може би все още беше такава. В кариерата си бе пазила толкова много тайни, че и сега се придържаше към пълна дискретност дори когато не бе наложително. Просто по навик.

— Е, ще ми помогнеш ли? — попита Демарко.

— Не. Имам да засаждам луковици, да подкастрям храсти, а моравата… Боже, погледни я само!

Според Демарко моравата изглеждаше като образцово голф игрище, но неговите критерии по отношение на дворовете и градините бяха доста ниски. Искаше му се да замени тревата пред къщата си в Джорджтаун с изкуствена.

Преди Демарко да успее да формулира аргумента, че е по-важно Моли Махоуни да не влезе в затвора, отколкото Ема да засади луковиците на лалетата си, тя заговори:

— Да видим обаче дали съм разбрала правилно. КЦКФБ твърди, че е засякла следа, свързана с покупката на акции, която тръгва от интернет кафе. Акциите са закупени с половин милион долара, които незнайно как се оказват в новата банкова сметка на Моли. Моли твърди, че не знае откъде са парите, че не е купувала никакви акции и че никога не си е отваряла нова банкова сметка, а после посочва този тип Кембъл, защото го чула да провежда странен телефонен разговор преди няколко години. Така ли е?

— Да, но от твоята уста звучи като…

— Я ми кажи, просто в духа на спора, откъде си сигурен, че Моли не го е извършила?

— Ами освен че не е такъв човек…

— За разлика от баща си — вметна Ема.

— … не разполага с половин милион долара.

— Откъде знаеш?

— Е, не съм сигурен. Обаче живее в гадно едностайно апартаментче, а според баща й пестяла, за да внесе предплата за къща.

— Или пък живее в евтин апартамент, защото е пестила пари да инвестира на пазара за вътрешна информация.

— Стига, Ема! На чия страна си?

— Тези половин милион долара не те ли притесняват?

— Какво искаш да кажеш?