Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 29

Според Джийн Родънбъри жителите на Вулкан правят секс през седем години, а непосредствено преди да се оженят, откачат — което не е неочакван резултат предвид периода на въздържание. В разгара на размножителния си период типичният местен хуманоид, с островърхи уши и напълно лишен от емоции, се превръща в умопобъркан кретен, който сече главите на приятелите си, ако те възпрепятстват нуждата му да създаде потомство. Точно същото представляваше Ема напролет — само дето откачаше не заради полово въздържание, а поради неистов подтик да съживи двора си. Свършеше ли си работата, състоянието й се нормализираше.

— Казах ти — отговори Ема, все още без да го поглежда. — Нийл е в отпуск и не знам къде е.

— Добре де, но все има начин да бъде намерен.

Ема не отговори. Намръщено гледаше нещо, което току-що беше издърпала от пръстта, като че ли растението в ръката й бе изключително зловреден вид, нещо като ботаническото съответствие на вируса „Ебола“.

— Ема! — провикна се Демарко. — Как да го намеря?

Нийл се определяше като информационен брокер.

Истината зад неясната дефиниция беше, че срещу значителен хонорар Нийл намираше всичко, което му поискаш за някой свой съгражданин. Най-често правеше фокусите си, като подкупваше служители на места, където се съхраняват поверителни данни: данъчните служби, Гугъл, службата за социално осигуряване, банки, компании за кредитни карти и за мобилни телефони. Ако не успееха да доставят търсената информация само с подкуп, Нийл и шепата негови служители бяха способни да проникват през компютърни защити и да поставят бръмбари по телефони и офиси. Единствената причина, поради която Нийл не беше станал пълничката затворническа невеста на някой тъмнокож татуиран мъжага, беше, че често го наемаха служители на федералното правителство, които не бяха склонни или нямаха търпението да извадят необходимите съдебни заповеди.

— Нийл и съпругата му са на някакъв остров — отговори Ема — на втори меден месец. Не желае никой да го намира. Иска да се люби на пясъка на залез-слънце.

— О, моля те! — възкликна Демарко. Отврати се само като си представи Нийл гол и как прави секс.

— Наложило се да прекъсне първия си меден месец — поясни Ема, все още инспектирайки проклетия бурен, — когато го арестували за… е, за нещо. Не го осъдили, разбира се, но се наложило да отложи медения си месец, за да реши проблема.

Не са го осъдили, помисли си Демарко, защото сигурно е работел за теб и за Чичо Сам.

— Ами онзи смотаняк, когото привиква от време на време? — попита Демарко. — Как се казваше… Боби… онзи с плитките.

Ема престана да скубе бурените и се обърна да го погледне.

— Боби Прентис не е смотаняк — каза тя. — Той е блестящ ум.

Всички освен Демарко бяха блестящи умове.

— Добре де, след като е блестящ ум, може пък той да ми помогне.

— Правил ли си опит да общуваш с Боби, Джо?

— Да, веднъж.

Боби можеше дни наред да не обели дума. Като че ли за него беше твърде мъчително да разговаря с другите представители на човешкия род.