Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 27

Ал се вгледа изпитателно в Тед. Очите му бяха мрачни и непроницаеми.

— Знаеш ли — поде той, — когато те видях във Вегас за пръв път, бях впечатлен. Беше умно хлапе, не беше пройдоха. Сериозно хлапе. Затова те изпратих да учиш, затова получи и тази работа. Помниш ли обаче какво те предупредих?

Тед кимна.

— Какво те предупредих?

— Предупреди ме никога да не се мисля за по-умен от другите.

— Точно така. — Ал замълча, после продължи: — Нали не мислиш, че си по-умен от другите, Тед?

— Не — отвърна Тед.

Ал се вгледа в лицето му, може би за да провери дали той ще се смути или нещо подобно, все едно се имаше за толкова проницателен, че веднага ще го надуши дали лъже. Накрая, слава богу, кимна и каза:

— Добре. Много се радвам да го чуя.

Ал се изправи и с тежка стъпка се приближи до кафеварката.

— Искаш ли? — попита.

Тед поклати глава отрицателно.

— А сладкиш? От „Костело“ са, много са хубави.

— Не, нищо не искам — отговори Тед. Само да се свършва.

Ал си наля чаша кафе, после отново седна на масата, а столът изскърца под тежестта му.

— Така… Не съм нареждал на Пат да ходи при Грег онзи ден — каза Ал, — но нямам нищо против, че е отишъл. Пат отдавна работи за мен. Инстинктът му е добър.

— Боже, Ал! Да не искаш да кажеш, че му вярваш? Че ме мислиш за…

Ал вдигна ръка.

— Не, не казвам това. Казвам, че нямам нищо против желанието на Пат да си поговори на четири очи с Грег. И че в известен смисъл може би случилото се с Грег не е лошо. Не е добре да работим с човек, който лесно се паникьосва. — Ал се изсмя и добави: — Обаче го разбирам. Делрей може да е малко… Каква е точната дума? Смущаващ. Да, точно така.

Коментарът му не предизвика никаква реакция от страна на Делрей.

— Както и да е — продължи Ал, — Пат съжалява за случилото се с Грег. Нали така, Пат?

Макгрудър впери поглед в Тед и кимна.

Съжалява, друг път!

— Така че продължаваме напред — отсече Ал — и ето какво ще направим. Пат известно време ще помага в казиното, защото ти остана без достатъчно хора.

Тед понечи да възрази, но се въздържа.

— Вие, момчета, трябва да се опознаете по-добре, да започнете да си вярвате. Такива неща. Пат ще ти помогне да намериш заместник на Грег.

О, направо чудесно. Макгрудър не само щеше да го следи като ястреб, ами щеше и лично да избере свой шпионин в казиното. Следователно, макар Ал да не смяташе, че Тед е направил нещо нередно, не беше съвсем сигурен. Но какво можеше да направи?

— Мен ме устройва — отговори Тед. Погледна към Макгрудър и попита: — Искаш ли стая в казиното, или да ти намеря апартамент някъде в града? — И преди Макгрудър да успее да отговори, той се обърна към Ал. — А, има една дреболия.

— Каква? — попита Ал и сбърчи чело, защото сигурно си помисли, че Тед ще понечи да спори, за да изясни кой ръководи парада.

— Ако количеството храна, което Пат изяжда, се отрази на баланса, да не обвиняваш мен — каза Тед.

Ал отметна глава назад и се разсмя, все едно не е чувал по-голяма смехория.

Макгрудър само изгледа Тед с блестящите си свински очички като две цепки сред пластовете сланина.