Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 19

Къдравата й дълга до раменете кестенява коса беше вързана на хлабава конска опашка и няколко кичурчета се бяха измъкнали от гуменото ластиче на тила й. Носеше възголямо горнище на анцуг с надпис „Харвард“ и грозни джинси — прекалено къси и с провиснало дъно. Слабичкото й лице беше пребледняло и без грим, а луничките на скулите й изпъкваха.

Беше прекарала една нощ в ареста, адвокатите й не бяха успели да го предотвратят. На изслушването в съда беше пледирала невинна и беше освободена под гаранция от сто хиляди долара. Демарко гледа по телевизията как Моли излиза от съда заедно с майка си. Адвокатите вървяха пред нея и Мери Пат, разбутваха тълпата репортери и повтаряха като мантра думите „без коментар“. Мери Пат държеше дъщеря си за ръка и разговаряше с нея, усмихваше се от време на време и се държеше така, все едно репортерите изобщо ги няма. Мери Пат беше от стомана.

Демарко се срещна с нея, преди да отиде при Моли. Съпругата на Махоуни имаше три общи неща със съпруга си: снежнобяла коса, сини очи и ирландски произход. Но с това приликите се изчерпваха. Махоуни беше като мечок, а Мери Пат беше слабичка. Махоуни постепенно се самоубиваше с преяждане, препиване и три-четири пури дневно, а Мери Пат беше вегетарианка и практикуваше йога. Махоуни беше неискрен, лукав и нечестен, Мери Пат посвещаваше времето си на благотворителност и не би излъгала, дори ако животът й зависи от това. Същинско брачно чудо беше как изобщо се бяха оженили и бяха останали съпрузи четирийсет години.

— Много се тревожа за нея, Джо — каза Мери Пат. — Нямам предвид историята с Комисията. Притеснявам се за здравето й, за разсъдъка й. Надали е склонна към самоубийство, но ми се струва толкова крехка. Трябва да откриеш кой стои зад всичко това.

Демарко й обеща да направи всичко по силите си и смяташе да спази обещанието си, защото не си представяше някой да се отметне, след като е дал дума на Мери Пат.

Затова сега седеше на масата в кухнята, която служеше и за трапезария, в малкото и не особено спретнато апартаментче на Моли в Северна Бетезда. Не знаеше откога живее тя тук, но в дневната все още имаше неразопаковани кашони. Моли изобщо не се беше постарала да поукраси жилището: нямаше никакви картини по стените, никакви възглавници по канапето, никакви симпатични джунджурии по полиците или масичките. Сградата, в която живееше младата жена, също го изненада: не беше в най-добрия квартал, нямаше нито басейн, нито фитнес център, нито някакви други екстри, каквито очакваш да намериш на място, избрано от добре платена млада професионалистка.

— Кой според теб е направил това, Моли? — попита Демарко. — Трябва да започна отнякъде.

Дъщерите на Махоуни знаеха, че Демарко заема някаква тъмна ниша в света на баща им, но не знаеха каква точно. Когато Моли го попита дали работи с адвокатите й, той каза:

— Ами не пряко. Баща ти ме помоли сам да се поразровя в тази история.

Всъщност Демарко имаше предвид следното: баща ти очаква да направя неща, които адвокатите ти не са склонни да вършат, особено ако някои от въпросните неща може да станат причина за изключването на истински адвокат от колегията. Моли обаче не го помоли да поясни ролята си в защитата й. Просто седеше, вперила поглед в масата и разтърсена от всичко, което й се бе случило. Никога преди не беше арестувана. Никога не бяха я подлагали на снемане на отпечатъци, нито беше претърсвана на голо от надзирателка. Не беше нощувала в килия, заобиколена от пристрастени към кокаина проститутки. Разбираемо беше, че е в шок, но Демарко се нуждаеше от помощта й.