Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 21

— Моли, сещаш ли се за нещо, което може да ти помогне? Каквото и да е. За някой, който е душил край кабинета ти, който те е разпитвал за номера на социалната ти осигуровка или за банката ти?

Моли понечи да каже нещо, но после изхлипа приглушено, надигна се от масата и застана пред кухненската мивка с гръб към Демарко. Стоеше там приведена, сякаш ще повърне. Накрая се изправи, но не се обърна.

— Колко е часът? — попита.

— Дванайсет и половина — отвърна Демарко и погледна часовника си. Какво значение има колко е часът?

— Искаш ли едно питие, Джо?

Аха. Тя не искаше да започне да пие преди обяд, сякаш сутрешното пиене те превръща в алкохолик, но ако слънцето е подминало зенита, всичко е наред. И не искаше да пие сама.

— Не, благодаря — отговори Демарко. — Не ми се пие.

Моли отвори едно шкафче над мивката и извади бутилка скоч. Евтин скоч, забеляза Демарко. Сигурно на вкус беше като разредител за боя. Докато Моли си наливаше, Демарко й разказа какво му е съобщил Ранди Сойър за трите предишни случая с търговия въз основа на вътрешна информация в „Рестън Тек“.

— Моли — каза той, — ако не се сещаш за човек, който би те натопил, сещаш ли се поне за някой от компанията, който може да се възползва от вътрешна информация? Ако Сойър е прав за предишните случаи, трябва да е човек, който работи в компанията отдавна, много преди ти да постъпиш. Сещаш ли се за човек, който е по-богат, отколкото може да се очаква? Нали разбираш, да харчи повече, отколкото смяташ, че може да си позволи. Или колега, който е много любопитен какво работиш.

Демарко се хващаше като удавник за сламка и го съзнаваше. Моли не отговори. Продължаваше да стои до мивката с гръб към Демарко. Беше обърнала на един дъх първото си питие, докато той говореше, после веднага си наля второ, но този път сложи в чашата си и лед.

— Моли — подкани я той, — хрумва ли ти нещо?

Тя продължи да мълчи и да гледа през прозореца към невзрачния вътрешен двор. Демарко го забеляза на влизане в сградата — малък правоъгълник, обрасъл с треволяк, предимно с плевели, басейнче за птици без вода и няколко храста с изсъхнали кафяви листа. Цялата жилищна сграда изглеждаше занемарена, но може би обитателите не можеха да си позволят да се оплачат от липсата на елементарна поддръжка.

Моли най-сетне се извърна с лице към Демарко. Очите й май блестяха по-силно — вероятно заради алкохола.

— Казаха, че може да отида в затвора за три години. Ще имам криминално досие, ще изгубя работата си и татко ще бъде унизен в пресата. Чувствам се като…

Тя се разрида. Разплака се толкова силно, че се строполи на пода в кухнята. Демарко се приближи до нея, вдигна я и я притисна в прегръдките си. Потупа я несръчно, все едно караше бебе да се оригне. Беше толкова слабичка, че усещаше лопатките й през ризата си.

— Моли, всичко ще бъде наред. Ще те измъкнем от тази каша, скъпа. Имай ми доверие.

Тя не знаеше нищичко, което да му помогне, и беше прекалено разстроена, за да разсъждава трезво… но, разбира се, имай ми доверие.