Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 159

Демарко допускаше, че Кембъл вероятно казва истината. Беше достатъчно умен да измисли причина за посещението си в Ню Йорк в нощта, когато бе умрял Претър. И все пак не беше чак толкова умен.

— Вярвам ти, Дъг. Вярвам, че си се срещнал с онзи тип, може би дори сте вечеряли заедно, а после си се видял с Претър по-късно през нощта, напил си го и си го убил.

— Не е вярно. Аз…

Демарко вдигна ръка.

— Кембъл, в момента нюйоркската полиция смята, че Претър се е самоубил, защото е откачалка и защото и друг път е правил опит. Ченгетата дори не знаят, че ти си познавал Претър. Но когато им кажа, че си се опасявал да не би Претър да свидетелства срещу теб, след като го призове адвокатът на Моли и след като бащата на Моли притисне ченгетата с цялото си политическо влияние… Е, ще те пипнат, Дъг. Ще те пипнат, защото ги бива, а ти си скапан кретен.

— Казвам ти, не съм…

— Ще намерят свидетели, които ще заявят, че са ви видели заедно с Претър в някой бар през онази нощ. Ще забележат грозната ти физиономия на някоя от десетте милиона камери в цял Манхатън. Ще намерят пръстови отпечатъци или ДНК в кабинета на Претър. Ще намерят нещо, Дъг, и после ще те обвинят в убийство — ако мафията не те убие преди това. В момента съм готов да заложа на мафията.

— Тогава какво искаш, по дяволите? Да не би да си дошъл да ми съобщиш, че си ми прецакал живота?

— Не, дойдох да ти отправя предложение.

— Какво предложение?

— Искам да поемеш вината вместо Моли Махоуни. Искам да признаеш, че Претър е отворил банковата сметка на нейно име, че ти и приятелчетата ти сте намерили парите, които тя уж е инвестирала. И че Претър е човекът, който всъщност е купил акциите чрез електронните брокери, които я обвиняват, че е използвала.

— Защо да го правя, по дяволите? Защо да признавам престъпление, което не съм извършил?

— Защото така ще останеш жив, Дъг, и няма да влезеш в затвора. А ако направиш каквото ти казвам, ще си запазиш и парите. Тоест парите, които ти е спечелил Претър.

— Не разбирам.

— Какво не разбираш, Дъг? Уговорил съм ти сделка с прокуратурата.

— С прокуратурата ли?

— Да — потвърди Демарко. Всъщност сделката беше уговорена от Махоуни и Пери Уолас, обаче той не възнамеряваше да разкрива този факт пред Кембъл. — Сделката е следната: поемаш вината на Моли Махоуни, признаваш, че двамата с Макграт сте работили заедно с Претър по схеми, включващи вътрешна информация от „Рестън“, и после свидетелстваш срещу Ръсти Макграт — този твой добър приятел, който два пъти се опита да те убие. Направиш ли го, няма да те тикнат в затвора и ще влезеш в Програмата за защита на свидетелите, така че мафията да не може да те намери. А веднъж влезеш ли в Програмата, можеш да започнеш да харчиш парите, които ти е спечелил Претър и които си скътал в някоя офшорна сметка. С други думи, Дъг, можеш да започнеш нов живот с нова самоличност и с много пари в банката. Дори на Таити, ако щеш.

— Ще ме пуснете да замина?

— Не аз, а Комисията и прокуратурата в замяна на свидетелските ти показания срещу Макграт. В прокуратурата знаят, че Макграт е наел човек да те убие, макар да не могат да го докажат. Затова предпочитат да пипнат Макграт, а не теб. Обаче ако не приемеш сделката… Е, няма смисъл да се повтарям.