Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 161

Вече го беше принудил да признае какво прави за Макграт и смяташе да го замъкне при декана и да го принуди да му разкаже всичко. Което означаваше Макграт да не играе в мача. Всички бяха наясно, че тип като Макграт не може да издържа изпитите си без чужда помощ, и си затваряха очите доколкото могат. Ако Суит разгласеше цялата истина обаче, университетът нямаше да може да го покрие.

— И вие убихте Суит заради това?

— Не, не стана така. Видяхме, че Суит души Дики, и го попитахме какво става, а той заяви, че ще издаде Макграт. Опитахме се да го разубедим. Умолявахме го да помисли какво причинява на отбора, но негодникът отговори, че бил длъжен пред всемогъщия Бог да каже истината. Макар че най-вероятно причината не беше Бог, а фактът, че Макграт беше спал с гаджето му. Както и да е, той се помъчи да излезе от стаята на Претър и аз го сграбчих за ръката. Опитах се само да му попреча да излезе, за да си поговорим още малко, но някак го завъртях и той изхвърча през прозореца. По онова време бях много силен и помпах мускули, освен това бях направо бесен на Суит, задето ще провали отбора. И бях пиян. А не исках да стане така.

— И после заедно потулихте историята.

— Ами да. Какво друго да направим? Аз нямаше да призная, че съм изхвърлил Суит през прозореца, а Макграт за нищо на света нямаше да признае, че Дики се явява на тестовете вместо него. Затова казахме, че е бил нещастен случай, че Суит се е спънал, и всъщност това почти си беше истина.

— Защо Претър се е опитал да се самоубие?

— Защото е смахнат. Гениален е, обаче не познавам по-параноичен тип от него. Страхуваше се от всичко. Беше сигурен, че в крайна сметка някой ще издрънка пред училищната управа, че той пише домашните на Макграт, сигурен беше и че ще влезе в затвора за смъртта на Суит. След смъртта му направо откачи.

— Затова ли се е опитал да се самоубие? Защото се е страхувал да не отиде в затвора?

— Дори не съм сигурен, че е опитвал да се самоубие — отговори Кембъл. — През нощта на неговия така наречен опит за самоубийство изпи една пета от бутилка „Джак Даниълс“. А в същото време вземаше метедрин, за да не заспи и да довърши някаква курсова работа. Метедрин. Не успокоителни или сънотворни, а метедрин. Както и да е, някой го намерил в локва от собствената му урина, видял хапчетата и се обадил на деветстотин и единайсет. Промили му корема, прегледал го психиатър, който заключил, че Дики е депресиран луд, какъвто си беше, и че се е опитал да се самоубие. Обаче дали наистина се е опитал? Не знам. Съмнявам се. Няколко седмици по-късно го преместиха в друг университет.

— Значи така започва търговията с вътрешна информация?

— Идеята беше на Дики. По онова време само аз имах работа. В „Рестън Тек“. „Джетс“ току-що бяха разкарали Макграт заради коляното му, а Дики беше в Манхатън с великите си идеи за инвестиции, но нямаше парите. Макграт обаче имаше пари, повече от един милион от бонуса при подписване на договора си, а и от застраховката след травмата. Затова аз предадох на Дики какво разработва „Рестън Тек“, а той избра къде да инвестираме — в онази водопречиствателна компания. Направихме го само три пъти.