Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 160

— Защо ми го причиняваш? Аз нищо не съм ти направил!

— Защото това ми е работата, Дъг. Работата ми е да не допусна Моли Махоуни да влезе в затвора, а единственият начин да го постигна, е да натопя теб. Е, съгласен ли си или не?

— Трябва да помисля.

— Разбира се, давам ти време да решиш, докато стигна до колата. После никога повече няма да ме видиш.

— Трябва ми време да помисля! Не мога просто…

— Няма време, Дъг. Е, коя врата избираш?

— Коя врата ли?

— Дааа. Първата е сделката, която току-що ти предложих. Втората е нюйоркската полиция, обвинение в убийство и затвор до края на живота ти. Третата е един тип от Фили, който ще ти отреже главата. Така че избирай. Веднага.

Кембъл поседя, забол очи в краката си, после кимна.

— Добре.

— Добре ли? Какво означава това?

— Че ще направя каквото искаш.

— Хубаво. Само още нещо.

— Какво още искаш?

— Искам да разбера какво се е случило в Университета във Вирджиния преди двайсет и четири години, когато онова хлапе Суит е полетяло от прозореца.

— Исусе! И за това ли знаеш?

— Аха. Знам, че Суит е умрял, и подозирам, че или ти, или Макграт сте го убили. Обаче не знам защо, а искам да разбера.

Кембъл отмести поглед като човек, който търси изход, а после, за да протака още малко, взе бутилката джин, напълни чашата си догоре и отпи, преди да заговори.

— Макграт е умен, но има дислексия и почти не може да чете. През цялото време в колежа някой му пишеше курсовите работи или се явяваше на тестовете вместо него.

— Как е възможно някой да се яви на тест вместо него?

— Лесно. Беше се записал във всички общи курсове, където има по двеста-триста студенти в залата, а професорите не познават и половината. Те дори не присъстват на тестовете. Някой асистент раздава тестовете и накрая ги събира. Не забравяй, че Макграт беше футболист. Допускам, че на някои преподаватели е било наредено да си затварят очите. Както и да е, в последния курс Макграт използваше Дики Претър.

— Какво получаваше Претър в замяна?

— Пари. Организацията на бившите университетски възпитаници даваше на Макграт пари, а той даваше част от тях на Дики. Навремето Макграт беше голяма работа. Общоамерикански лайнбекър, с многообещаваща професионална кариера, а „Кавълиърс“ отиваха на мач за купата за пръв път от цяла вечност.

— И къде е мястото на Суит във всичко това?

— Джими Суит беше праведен и библейски добродетелен тъпак. Никой в отбора не го харесваше, а той не харесваше Макграт, особено след като научи, че една вечер той напил мацката му и я изчукал. Мадамата беше гадже на Суит още от прогимназията. Както и да е, той подочул, че Претър се явява навсякъде вместо Макграт, затова отишъл при Претър да провери дали е вярно. Онази вечер двамата с Макграт бяхме излезли да пием, после Макграт реши да мине през стаята на Дики да вземе някаква курсова работа, която той му беше написал, и когато пристигнахме там, Суит беше стиснал с една ръка мършавия врат на Дики и здравата го търбушеше.