Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 155

В момента обаче не можеше да се занимава с Мелинда Стоу.

Трябваше да отиде в къщата на Дъглас Кембъл.

— Синко, ще помогнеш ли на стареца? — Гласът имаше силен югозападен акцент, който Демарко взе за провлачения тексаски изговор.

Обърна се и видя към него да се приближава мъж на около шейсет години, който се подпираше на бастун. Първата му мисъл беше, че старецът изглежда доста корав въпреки бастуна.

— Какво ви трябва? — попита Демарко.

Мъжът продължи да върви към Демарко. На няма и половин метър от него посочи с бастуна.

— Колата ми е ето там…

Демарко се обърна да погледне накъде сочи мъжът и в същия момент усети нещо да се притиска в гръдния му кош.

— Синко — тихо поясни мъжът, — това е револвер „Смит енд Уесън“ трийсет и осми калибър. Зареден е с патрони с кух връх и ще направи вътрешностите ти на пихтия, ако те прострелям.

— Портфейлът е в задния ми джоб — каза Демарко. Не вярваше на очите си. Да го ограби някакъв старец!

— Не ми трябват парите ти, синко. Искам съвсем бавно да тръгнеш към колата ми. Ще се повозим, ще си поговорим, това е. Ще ти дам ти да караш.

— За какво ще си говорим?

— Не му мисли сега. Давам ти дума, синко, че ако отговориш на всичките ми въпроси, ще те пусна. Нямам причина да те наранявам.

Глупости.

— А сега да вървим. Тръгвай към колата. Бавничко. Не съм бърз като някога.

Демарко се поколеба и мъжът го сръга с дулото на револвера. Озърна се. Не се виждаше никой от съседите му. Слезе от тротоара и тръгна към колата на отсрещната страна на улицата.

Старецът слезе от тротоара след него и върхът на бастуна му се плъзна — не достатъчно, та мъжът да падне, но достатъчно, за да залитне и за миг да изгуби равновесие. След това всичко се случи много бързо: дядото се препъна, Демарко се завъртя и го удари в гърлото с лакът, а старчокът се строполи на земята. Докато падаше, стреля, куршумът пропусна да улучи Демарко с броени сантиметри, мина под лявата му ръка и натроши стъклото на шофьорската врата на автомобила на непознатия. Преди той да смогне да стреля отново, Демарко се метна върху него, стисна китката на ръката му, в която държеше оръжието, и го изтръгна — с лекота, като се има предвид, че мъжът беше над шейсетте, подпираше се на бастун и на практика се задушаваше до смърт.

Докато чакаше да пристигнат ченгетата, Демарко се обади на Делрей и му обясни, че се налага да отложат срещата с Кембъл за следващия ден.

58

Делрей се ядоса. Имаше билет за мача на „Филис“ и място точно зад хоумплейта, но щеше да го пропусне, защото Демарко отложи работата с Кембъл. Сега щеше да си изкара яда на Дъглас Кембъл.

Погледна часовника си. Обяд.

— Да вървим — каза той на Били.

Излязоха от колата и звъннаха на входната врата. Никой не отвори. Делрей знаеше, че Кембъл си е у дома, защото го беше видял само преди час и беше сигурен, че не е излизал, затова с Били заобиколиха къщата и влязоха в задния двор.

Кембъл и съпругата му седяха на дървени шезлонги край гигантското барбекю, пиеха от високи чаши и спореха за нещо. Делрей чу как жената обвинява мъжа си, че не ходят на никакви забавни места и че на нея й било дошло до гуша. Съпрузите забелязаха Делрей и Били едва когато те застанаха до тях.