Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 151

— Колко? — попита Рейт, след като Феърчайлд обясни какво трябва да се направи. Дори да се учуди, не го показа.

— Петдесет хиляди — обеща Феърчайлд. — Половината сега — нося парите, — другата половина, като свършиш работата.

Барбара Джейн изобщо не го попита за какво му трябват парите. Всъщност, когато се опита да очертае част от своя план, тя просто излезе.

Рейт се усмихна на сумата, която Феърчайлд беше склонен да плати, и тогава той забеляза, че лявата половина на устата на Рейт не се движеше както трябва. Беше странно отпусната. После забеляза лявата ръка на Рейт. През цялото време, докато говореше с него, Рейт нито веднъж не помръдна лявата си ръка. Тя просто си лежеше върху подлакътника на креслото като мъртъв предмет.

— Какво ти е? — попита Феърчайлд.

Рейт се усмихна криво. Отново.

— А, нищо ми няма. Преди време получих лек удар, но вече се оправям.

По дяволите! Но вече беше казал на Рейт какво иска от него, така че нямаше как да се откаже.

— Покажи ми — настоя Феърчайлд.

Рейт се пресегна с дясната си ръка и вдигна бастуна от пода до креслото. Феърчайлд не беше забелязал и бастуна.

Рейт се надигна без видимо затруднение и с помощта на бастуна се приближи до остъкления бюфет. Докато вървеше, лявата му ръка висеше отпусната край тялото. Именно с нея отвори едно чекмедже и извади отвътре късоцевен револвер трийсет и осми калибър. Извърна се към Феърчайлд и насочи оръжието към главата му.

— Мога прекрасно да дърпам спусъка, Боб.

56

Престън Уитман живееше в къща от червени тухли на Капитолийския хълм. Докато приближаваха към вратата, Делрей нареди на Били:

— Застани така, че да не те види през шпионката.

Делрей смяташе, че ако не свали очилата си, ще мине за ченге. Но с тази дълга и мазна руса коса Били… Е, изглеждаше като опасен хулиган, какъвто си беше.

Делрей натисна звънеца. Изчака, след това се облегна на него.

— Полиция — провикна се той. — Отворете.

Знаеше, че онзи е вътре — бяха го видели да влиза преди пет минути.

Шпионката се затъмни.

— Полиция — повтори Делрей. — Отворете.

Вратата се отвори и Престън Уитман попита:

— За какво става дума?

С дланта на дясната си ръка Делрей блъсна вратата, която удари Уитман и го запрати назад. Двамата с Били влязоха в къщата.

Видимо уплашен, Уитман продължаваше да си мисли, че има работа с полицаи.

— Що за нахалство, по дяволите? Не можете…

Делрей извади четирийсет и пет калибровия си пистолет и опря дулото в големия нос на Уитман.

— Млъквай.

Без да обръща внимание на Уитман, Били се поразходи из къщата. Забеляза огромния телевизор, по който вървеше политическо токшоу.

— Ей, това от новите 3D телевизори ли е?

— Какво? — озадачи се Уитман.

— Попитах дали телевизорът…

— Били — скастри го Делрей. После погледна към Уитман, все още насочил пистолет към лицето му, и каза: — Ще излезем оттук като добри приятели. Ако се развикаш или се опиташ да избягаш, или ни създаваш проблеми, ще те прострелям в гръбнака, ясно?