Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 143

— Добре, но когато всичко приключи, ще изпратя Моли някъде да се лекува — каза Мери Пат. — Дъщеря ми ще се измъкне от всичко това.

Нито Моли, нито Махоуни заслужаваха тази жена.

Демарко седеше в бара на „Шератон“ и пиеше портокалов сок, когато хората започнаха да излизат от трапезарията. Над двойната врата към залата имаше шестметров банер, на който с големи издължени букви пишеше: ЗАКОНИ ЗА ЖИВОТ. Конгресмен Робърт Феърчайлд беше говорителят на закуска през този първи ден от конференцията.

Около петдесетина души излязоха от залата, преди Демарко да забележи Феърчайлд. Разговаряше с евангелски свещеник с растяща популярност. Демарко, който не беше голям почитател на телевизионните проповедници, неохотно си призна, че свещеникът му допада. Беше го гледал в едно токшоу да представя наскоро излязла своя книга и човекът му се стори интелигентен, добронамерен и изпълнен с искрено състрадание към ближния. Той изчака двамата да се разделят и се приближи към Феърчайлд.

— Господин конгресмен, трябва да поговорим.

Феърчайлд го удостои с неискрената усмивка, която пазеше за нищожествата, които приемаше за евентуални гласоподаватели.

— Съжалявам, сър, но трябва да се връщам в Капитолия.

— Джон Махоуни ме изпраща да поговорим за Мелинда Стоу.

— За кого? — Заблудата можеше и да мине, ако не беше завъртял глава, за да провери дали има някой наблизо.

— Мелинда Стоу, господин конгресмен, жената, която може да разкаже една история.

— Съжалявам, но…

— Настоящата конференция е под наслов „Закони за живот“. Ще се обсъжда ли нуждата от закон срещу това да стреляш по някого в гръб? А, един момент, такъв закон вече има.

— Говорете по-тихо! — предупреди го Феърчайлд.

Всъщност Демарко говореше съвсем тихо и дори Феърчайлд едва го чуваше.

— Добре, сър, но трябва да намерим къде да поговорим. Барът всъщност е празен. Там ще ви бъде ли удобно?

— Не искам никой да ме вижда в бар в девет сутринта — заяви Феърчайлд.

Божичко!

— Тогава в колата ми? — предложи Демарко. — В подземния паркинг е.

— Не, нямам представа кой сте и не възнамерявам…

— Тогава във фоайето на „Уошингтън Поуст“? Вие изберете мястото.

Феърчайлд раздразнено даде знак на Демарко да го последва и тръгна обратно към заседателната зала, където току-що бяха закусили участниците. Келнерите раздигаха масите, само малка групичка жени все още си бъбреха и не бързаха да стават. Феърчайлд поведе Демарко към една маса възможно най-далече от жените.

— Какво искате? — попита конгресменът. — Ако Махоуни си въобразява, че може да ме изнудва…

Фактът, че самият той изнудваше Махоуни, явно му убягваше.

— Чуйте това, господин конгресмен. — Демарко извади малък диктофон и натисна копчето. — „Боб, Мелинда Стоу е. Съжалявам, но този тип ме притисна до стената. Ако не направиш каквото иска, ще се наложи да разкажа какво се случи на онази уличка преди години“.

— Знам коя е тази жена — заяви Феърчайлд. — Лъже. Тя…

— Не ме интересува, господин конгресмен. Въпросът е да престанете да стискате Махоуни за топките заради проблема на дъщеря му с хазарта. Също така ще си поговорите с Престън Уитман и ще му обясните, че дискретността му по въпроса ще бъде високо оценена. Постарайте се да бъдете много убедителен.