Читать «Ридание (Книга първа от „Псалмите на Исаак“)» онлайн - страница 32

Ентролузианският лагер не се забелязваше, но като познаваше Сетберт, вероятно бе прикрит някъде относително наблизо. Човек рядко се различава от родителите си, а доколкото чуваше, Сетберт бе не по-малко параноичен и неприятен от мъжа, който го бе отгледал и възпитал за сегашната му роля. Петронус веднъж бе наредил на Сивата гвардия да изгони Оберт от папската резиденция, защото мъжът обиждаше и обвиняваше персонала в най-различни коварства.

Разбира се, същата теория важеше и за Рудолфо. Познаваше баща му достатъчно добре. Иаков беше почтен, макар и безмилостен мъж, който управляваше Деветте горски дома със смесица от андрофрансински разум и безкомпромисно спазване на правилата за родство. Не се колебаеше да изпрати еретиците на площада на мъченията… но и не позволяваше на ордена достъп до подобни затворници.

Петронус подозираше, че Рудолфо е замесен от същото тесто. Беше още момче, когато Петронус се оттегли от властта. Но не след дълго Иаков бе умрял и момчето бе принудено да порасне бързо, когато прие тюрбана на баща си. Старецът беше подочул разни неща. Рудолфо бе известен с подкрепата си за Изумрудения бряг при решението им да наложат ембарго над градовете-държави заради окупацията на залива Шилар. В последвалите битки той си бе извоювал репутация на брилянтен стратег и компетентен воин.

Събра познанията си за двамата мъже и реши да ги премисля по-късно.

„Старче, дори сега, пред лицето на разрухата, продължаваш да кроиш схеми и планове. Но защо?“ Трябваше да види лично, че всичко е свършило. Не можеше да чака птици и пратеници. Писмените и устните описания нямаше да са достатъчни. Трябваше да се увери сам.

Отвъд това, какво значение имаше останалото? На полето имаше двама крале с родство към падналия град. И двамата бяха компетентни, макар и различни.

„Видя каквото трябваше. Прибирай се. Върни се при лодката, мрежите и тихия живот.“

Той загърби опожарената равнина, хвана юздите на коня и се обърна.

— Тук няма какво да сторя — каза на глас Петронус. — Не ми е тук мястото.

Но в сърцето си знаеше, че това е лъжа.

Джин Ли Там

Джин Ли Там знаеше, че са близо, когато момчето спря. Магията беше увеличила не само силата и скоростта й, а също така зрението и обонянието. Негативните ефекти се изразяваха в бръмчене в ушите и променливо главоболие. Баща й се бе погрижил да я обучи на всички шпионски методи, включително магиите за промъкване, макар че се смяташе за срамно благородниците да ползват Старите методи.

Погледна към спрялото момче и косъмчетата по ръката й настръхнаха. На лицето му се редуваха вълни на гняв и облекчение, то продължаваше да гледа назад, опъвайки панделката.

— Почти стигнахме — каза тихо тя. — Продължавай.

Той стори нещо неочаквано. Ръката му посегна към торбичката с магиите на врата й и дръпна толкова силно, че връвта се скъса. Другата му ръка скъса панделката, която ги свързваше. Тя понечи да го сграбчи, но младежът вече тичаше към лагера.