Читать «Ридание (Книга първа от „Псалмите на Исаак“)» онлайн - страница 30

Рудолфо си избра ново парче портокал и го лапна.

— За пари ли извърши това ужасно дело?

Очите на човека се насълзиха. Той стисна челюсти и кимна бавно.

Рудолфо се наведе напред.

— Разбираш ли какво си сторил?

Андрофрансинският чирак подсмръкна. Не кимна веднага и съгледвачът го върна към въпроса с върха на камата си.

— Д-да, милорд.

Рудолфо си взе парче грейпфрут. Тонът му беше нисък и равен.

— Искаш ли милост за това ужасно престъпление?

Плачът се усили. Хленченето беше пълно с отчаяние и мъка, надвисна тежко във въздуха.

— Искаш ли милост за ужасното си престъпление? — попита отново Рудолфо, още по-тихо.

— Не знаех, че ще проработи, милорд. Кълна се. А и никой не очакваше, че ако сработи, ще е толкова… напълно…

Рудолфо сбърчи вежди и вдигна ръката си. Мъжът млъкна.

— Откъде да знаеш? Как би могъл някой да знае? Ксум И’Зир е мъртъв от две хиляди години. Така наречената Епоха на смеещата се лудост е отминала. — Рудолфо си избра внимателно парче сладкиш и отхапа от ъгълчето. — Пак питам: искаш ли милост?

Мъжът кимна.

— Много добре. Имаш една възможност, само една. Не мога да кажа същото за твоя господар. — Рудолфо погледна към металния човек. Очите му светеха, а от ъглите на устата излизаше лека пара. — След малко ще те оставя с моите съгледвачи и металния ми приятел, Исаак. Искам да му обясниш бавно, ясно и с най-големи подробности всичко, което знаеш за поддръжката, поправката и препрограмирането на мехослугите. — Рудолфо се надигна. — Имаш само един шанс и само няколко часа. Ако не съм доволен, ще прекараш остатъка от живота си на площада за мъчения. Целият свят ще гледа как специалистите мъчители ще дерат кожата ти с подсолени ножове и ще чакат, докато се образува нова. — Той глътна остатъка от виното. — Ще изкараш последните си дни в пикня, лайна и кръв, малките деца ще ти пищят на главата, а унищожението на града ще тегне над душата ти.

Мъжът повърна. Противно миришещата жлъчка потече по туниката му.

Рудолфо се усмихна.

— Радвам се, че ме разбираш. — Той спря пред платнището на шатрата. — Исаак, изслушай го внимателно.

Излезе навън и махна на Грегорик.

— Донесете една птица.

Сам написа съобщението. Беше простичък въпрос от една дума. След това го привърза към крачето на птицата със зеления конец на мира, макар да чувстваше, че е лъжа. Прошепна посоката и целуна малката мека главичка. След това подхвърли птицата във въздуха и тя се понесе на юг към ентролузианския лагер.

Прошепна отново написания въпрос. Звучеше кухо, но въпреки това го стори.

— Защо?

Неб

Неб не бе усетил, че е заспал, докато някой не го разтърси. Той отвори очи и се размърда разтревожено. Червенокосата жена бе коленичила до него. Носеше тъмно наметало, но качулката бе отметната и косата й се виждаше.

Тя сложи пръст на устните си. Той кимна и жената зашептя.

— Започва война. Тук не е безопасно. Разбираш ли?

Младежът кимна.

— Сетберт унищожи Уиндвир и е запленен от делото си. Държи те жив, за да го забавляваш с историята си. Разбираш ли?

Неб преглътна. Досега се чудеше, но вече знаеше. Понечи да заговори, но само затвори уста и кимна отново.