Читать «Ридание (Книга първа от „Псалмите на Исаак“)» онлайн - страница 34

Онзи зад нея, който притискаше острие към гърба й, изръмжа и скочи напред, събори я. Тя се приземи на колене и лакти, оплете ножа му с наметалото си и допря собствената си кама до гърлото му.

— Не мърдай. Не е нужно да умираш днес.

Но мъжът се размърда и тя не се поколеба. Баща й наистина обучаваше добре дъщерите си. Тя приклекна и огледа поляната. Долавяше мириса на кръв и виждаше тъмните петна по сенките, които се въргаляха по земята и стенеха.

Момчето беше изчезнало. Чуваше го как тича с пълна скорост към ентролузианския лагер и знаеше, че може да го настигне. Но тогава какво? Изражението му показваше, че не става дума за нещо забравено. Говореше за крещяща нужда, за увереност и за взето решение.

Щеше да го остави да избяга. Но също така щеше да вземе мерки да го защити, още тук и сега. Нямаше значение, че ранените съгледвачи я бяха разпознали. До няколко часа щеше да е под закрилата на Рудолфо. Но те бяха разпознали и момчето. А каквато и да бе причината, то се връщаше при Сетберт.

Тя обиколи един по един съгледвачите с прерязани сухожилия и като им шепнеше успокоителни думи, преряза гърлата им с внимателна и отработена прецизност.

Изтри кръвта от камата в копринените дрехи на последния труп и се обърна на запад. Затича и мисълта се върна отново в главата й, неканена, но вярна:

Баща й наистина обучаваше дъщерите си добре.

7.

Рудолфо

Чиракът предаде на Исаак познанията си за по-малко от два часа. Когато Рудолфо се върна в шатрата, мъжът беше изчезнал, а металният човек се ровеше в инструментите и документите на масата.

— Научи ли достатъчно? — попита Рудолфо.

Исаак вдигна поглед.

— Да, милорд.

— Искаш ли да го убиеш лично?

Клепачите на Исаак трепнаха, а металните му уши се наклониха. Той поклати глава.

— Не, милорд.

Рудолфо кимна и погледна към Грегорик. Капитанът мрачно наклони глава и излезе, без да отрони дума.

Птицата се бе върнала преди час. Въпросът му бе останал без отговор. Съобщението на Сетберт гласеше: „Върни това, което ми отне. Предай слугата, който е унищожил Уиндвир.“

През следващия час се чудеше защо. Амбиция? Алчност? Страх? Андрофрансините можеха да управляват света с техните магии и машини. Вместо това се криеха в града си и изпращаха археологични експедиции. Опитваха се да разберат настоящето чрез миналото и да го запазят за бъдещето. В крайна сметка нямаше значение защо градовете-държави и лудият надзорник бяха унищожили работата им. Важното бе това да не се повтаря никога.

— Исаак, добре ли си?

— Тъгувам, милорд. И съм разгневен.

— Да. Аз също.

Един съгледвач се покашля на входа на шатрата.

— Лорд Рудолфо.

Той вдигна поглед.

— Да?

— Една жена се натъкна на предните съгледвачи, западно от лагера на Сетберт. Дойде омагьосана и търси закрилата ви, според правилата на родството.

Той се усмихна, макар да не изпитваше задоволство. Може би по-късно, когато неприятностите отминеха.

— Много добре. Подгответе я за път.

— Милорд?

— Ескортирайте я до седмото имение. Тръгвате след час. Металният човек идва с вас. Подбери половин отряд съгледвачи и ги омагьосай.