Читать «Пяната на дните» онлайн - страница 73

— А за какво са комините?

— За климатичната инсталация и за стерилизацията на одеялата и сградите, която се извършва много съвестно, така че допълнителните мерки са излишни.

— С изкуствена топлина не става ли? — попита Колин.

— Не се получава добре — каза човекът. — Нужна е човешка топлина, за да растат както трябва.

— Жени използвате ли? — рече Колин.

— Не ги бива за тази работа. Гърдите им не са достатъчно плоски, затова топлината не се разпространява равномерно. Е, оставям ви да работите.

— Наистина ли ще печеля по десет дублезона на ден? — осведоми се Колин.

— Разбира се, и ще получавате премиални, ако надхвърляте бройката от дванайсет дула…

Човекът излезе от стаята и затвори вратата. Колин взе в шепа дванайсетте семена. Положи ги до себе си и започна да се съблича. Очите му бяха затворени, а устните му от време на време потръпваха.

LII

— Не знам какво става — каза човекът. — Отначало вървеше добре. Но от последните можем да направим само специални оръжия.

— Все пак ще ми платите ли? — попита обезпокоен Колин.

Трябваше да получи седемдесет дублезона и премия в размер на десет дублезона. Беше положил всички усилия, но при качествения контрол бяха установени известни аномалии.

— Вижте сам! — рече човекът.

Взе едно от дулата и показа на Колин разширението в края му.

— Не разбирам — промълви Колин. — Преди бяха идеално симетрични.

— Естествено, можем да ги употребим за къси пушки с разширено дуло, но моделът се е използвал преди пет войни и образци от него имаме в голям запас. Неприятно е.

— Правя каквото ми е по силите — оправда се Колин.

— Сигурно — рече човекът. — Ще ви дам осемдесетте дублезона.

Той измъкна от чекмеджето на бюрото си запечатан плик и добави:

— Помолих да ги донесат тук, за да не ходите в касата. Понякога минават месеци, докато човек си получи парите, а вие изглеждате в нужда.

— Благодаря ви — пророни Колин.

— Още не съм проверил вчерашната ви продукция. Ще я донесат веднага. Имате ли нещо против да поизчакате?

Треперливият и пресеклив глас измъчваше слуха на Колин.

— Ще изчакам — отговори той.

— Виждате ли? — продължи човекът. — Длъжни сме да следим внимателно такива подробности, защото всяка пушка трябва да е досущ подобна на другите, дори в случай, че няма патрони…

— Аха!… — пророни Колин.

— Често няма патрони — обясни човекът. — В това отношение производствената ни програма изостава. Имаме големи запаси за един модел пушки, които вече не изработваме, но не сме получили нареждане да правим патрони за новите пушки. Ето защо не можем да ги използваме. Противникът обаче произвежда по едно оръдие на колесар срещу две наши пушки, така че ние имаме числено превъзходство. Но пък оръдието не го е грижа за една или дори за десет пушки, особено когато са без патрони…

— Ние не произвеждаме ли оръдия на колесари? — зачуди се Колин.

— Произвеждаме, обаче току-що изпълнихме плана за миналата война, така че те не работят добре и се налага да се унищожат, но понеже са много здрави, това отнема доста време.