Читать «Пяната на дните» онлайн - страница 71

— Да, чакат ме. Ще намина пак с цветя.

— Ще бъдеш ли така мила да дойдеш утре сутринта? — каза Колин. — Трябва да отида да си търся работа, а не искам да я оставям сама, преди да я е прегледал лекарят.

— Добре — обеща Изис.

Тя предпазливо се наведе и целуна Клое по нежната буза. Клое вдигна ръка и погали Изис, но не се обърна. Жадно вдъхваше аромата на люляците, който бавно се виеше на талази около лъскавите й коси.

LI

Колин с мъка пристъпваше напред. Пътят се врязваше косо между възвишенията, увенчани със стъклени кубета, които на дневна светлина добиваха смътни синьо-зелени оттенъци. От време на време Колин вдигаше глава и четеше табелките, за да се увери, че се движи в правилна посока. В тези моменти виждаше небето, изпъстрено с мръснокафяви и сини ивици.

В далечината, над насипите, се съзираше редицата комини на главния разсадник.

Колин носеше в джоба си вестника с обявата. Търсеха мъже между двайсет и трийсет години, за да осигуряват отбраната на страната. Той вървеше колкото се може по-бързо, но краката му затъваха в топлата пръст, която навсякъде засипваше постепенно строежите и пътищата.

Растенията не се забелязваха. Имаше само пръст на еднакви по големина купчини, образуващи ронливи могили, от които сегиз-тогиз се откъсваше тежка маса, свличаше се надолу и меко тупваше на пътя.

На места могилите бяха ниски и през мътното стъкло на кубетата Колин съглеждаше тъмносини форми на по-светъл фон, които трепкаха вяло.

Той се забърза, като едва измъкваше краката си от дупките, които те правеха в пръстта. Почвата тутакси се затваряше като пръстеновиден мускул и оставаше само лека вдлъбнатина, която не след дълго също изчезваше.

Колин се приближаваше към комините и чувстваше как сърцето му се мята в гърдите като разярено зверче. Стисна вестника през плата на джоба.

Почвата беше хлъзгава и пропадаше под нозете му, но той вече затъваше по-малко и пътната настилка се втвърдяваше. Колин стигна до първия комин, побит като кол в земята.

Тъмни птици кръжаха около отвора, от който се издигаше тънък стълб зелен дим. Заоблена купчинка пръст в основата на комина му осигуряваше стабилност. Постройките започваха малко по-нататък. Имаше само една врата.

Той влезе, остърга подметките си о решетка с лъскави, режещи като саби пръчки и тръгна по нисък коридор, осветен от мигащи лампи. Подът беше настлан с червени тухли, а в горната си част стените и таванът бяха от стъклени плочи, дебели няколко сантиметра. През тях бегло се съзираха огромни неподвижни туловища. В дъното на коридора имаше врата. Номерът й отговаряше на посочения във вестника и Колин влезе, без да чука, както препоръчваше обявата.

Рошав старец в бяла престилка четеше някакъв наръчник зад бюрото си. По стените висяха лъскави бинокли, огнестрелни оръжия, смъртохвъргачки с различни калибри и пълен комплект сърцеизтръгвачи във всички възможни размери.

— Добър ден, господине — поздрави Колин.

— Добър ден, господине — откликна човекът.

Гласът му беше сипкав и удебелен от напредналата възраст.