Читать «Пяната на дните» онлайн - страница 72

— Идвам във връзка с обявата — каза Колин.

— Аха, — рече старецът, — от месец вече я публикуваме безрезултатно. Работата е доста тежка, да знаете…

— Да — отвърна Колин, — но е добре платена!

— Ех! — възкликна старецът. — Тя е толкова съсипваща, че заплащането е може би недостатъчно високо, но не е редно да злепоставям ръководството. Впрочем, както виждате, още съм жив…

— Отдавна ли работите тук? — попита Колин.

— От една година — каза старецът. — Двайсет и девет годишен съм.

Той прекара съсухрена, трепереща ръка по бръчките на лицето си.

— И ето, вече съм напреднал в службата… мога по цял ден да си седя в канцеларията и да чета наръчника…

— Имам нужда от пари — обясни Колин.

— Това е често срещано явление — рече човекът. — Но тукашната работа настройва философски. След три месеца нуждата ви ще е по-слаба.

— Трябва да лекувам жена си — каза Колин.

— А, така ли?

— Тя е болна. Не че обичам да работя.

— Жалко за вас — заяви човекът. — Когато една жена е болна, за нищо не я бива.

— Обичам я — промълви Колин.

— Сигурно, иначе не бихте искали да се трудите. Ще ви покажа работното ви място. То е на горния етаж.

Той преведе Колин през множество чисти коридори с ниски сводести тавани и по червени тухлени стълбища. Стигнаха до белязана с някакъв знак врата, подобна на съседните й.

— Ето — каза човекът. — Влезте, ще ви запозная с работата.

Колин влезе. Стаята беше неголяма и четвъртита. Стените и подът бяха стъклени. На пода имаше купчина пръст с форма на ковчег, но много висок, около метър. Отстрани лежеше навита на руло дебела вълнена завивка. Мебели нямаше. В малка ниша, вдълбана в стената, се виждаше синкава желязна каса. Човекът отиде до нея и я отвори. Извади оттам дванайсет лъскави цилиндрични предмета, всеки с по една мъничка дупка в средата.

— Пръстта е стерилна — обясни той. — Нали знаете, че за отбраната на страната са нужни първокачествени материали? Но за да могат дулата на пушките да растат съвсем равномерно и без никакви изкривявания, отдавна е установено, че трябва човешка топлина. Впрочем това се отнася за всички оръжия.

— Да — каза Колин.

— Издълбавате в пръстта дванайсет дупчици — продължи човекът, — като ги разполагате така, че да съвпадат по място със сърцето и черния ви дроб, събличате се и лягате. Завивате се със стерилното вълнено одеяло, което виждате тук, и се настройвате така, че да излъчвате съвършено равномерна топлина. — Той глухо се изсмя и се плесна по дясното бедро. — През първите двайсет дни от месеца аз правих по четиринайсет. Ах, страхотен бях!…

— А после? — попита Колин.

— После оставате така в продължение на двайсет и четири часа, за това време дулата израстват. Идват хора да ги измъкнат. След което пръстта се полива с машинно масло и започвате отново.

— Надолу ли растат? — попита Колин.

— Да, осветено е отдолу — обясни човекът. — Фототропизмът им е положителен, но растат надолу, понеже са по-тежки от пръстта. Осветлението служи да се избягнат изкривяванията.

— А нарезите? — вметна Колин.

— Този сорт е с готови нарези — каза човекът. — Отглежда се от специално селекционирани семена.