Читать «Пяната на дните» онлайн - страница 63

— Знаете ли нещо от Дюк Елингтън?… — попита Колин.

— Да — отвърна антикварят. — Ще ви изпълня „Блус на скитника“.

— На колко да го наглася? — рече Колин. — Три солови партии ли ще изпълните?

— Да — отговори антикварят.

— Добре — отсече Колин. — Общо половин литър.

— Отлично — одобри търговецът и засвири.

Той имаше изключително деликатно туше и нотите се извисяваха също тъй леки, както бисерните звуци от кларнета на Барни Бигърд във версията на Дюк.

Колин седеше на пода и слушаше, облегнат на пианоктейла, като ронеше едри елипсовидни и еластични сълзи, които се търкаляха по дрехите му и капеха в прахта. Музиката го пронизваше, излизаше от него пречистена и му напомняше много повече на „Клое“, отколкото на „Блус на скитника“. Антикварят си тананикаше някаква мелодия с пасторална простота и поклащаше глава настрани като гърмяща змия. Изсвири трите партии и спря. Колин бе щастлив до дън душа, стоеше застинал и се чувстваше както преди болестта на Клое.

— А сега как се подхожда? — попита антикварят.

Колин се надигна, отмести подвижната преградка, извърши манипулациите и двамата поеха чашите, пълни с течност, която блестеше в цветовете на дъгата. Антикварят пръв отпи и примлясна.

— Вкусът е точно на блус — заяви той. — И то на този именно блус. Изобретението ви е страхотно!…

— Да — потвърди Колин, — отлично действаше.

— Знаете ли — каза антикварят, — сигурно ще ви дам висока цена.

— Ще ви бъда много благодарен — рече Колин. — В момента съм доста затруднен.

— Е, да — промълви антикварят. — Не може винаги всичко да върви добре.

— Но би могло да не върви непрекъснато зле. Човек си спомня много по-ясно хубавите моменти. Тогава за какво служат лошите?

— Ако изсвиря „Мъгливо утро“, приятен ли ще бъде вкусът? — попита антикварят.

— Да — каза Колин. — Резултатът е фантастичен. Получава се коктейл в сребристосиво и тревнозелено с лек привкус на чер пипер и пушек.

Антикварят седна отново пред пианото и изсвири „Мъгливо утро“. Те го изпиха. После изсвири „Блус на мехурчетата“, но спря, понеже стана тъй, че започна да взема по две ноти наведнъж, а Колин чуваше четири мелодии едновременно. Колин внимателно затвори капака на пианото.

— А сега да поговорим делово — обърна се към него антикварят.

— Мда… — измънка Колин.

— Вашият пианоктейл е фантастичен, предлагам ви три хиляди дублезона.

— Не — рече Колин, — много са.

— Настоявам — продължи антикварят.

— Но това е глупаво — възрази Колин. — Не искам толкова. Две хиляди, ако желаете.

— Не — възпротиви се антикварят, — вземете си го, отказвам се…

— Не искам да ви го продам за три хиляди — обясни Колин. — Това е грабеж!…

— Съвсем не… — каза антикварят. — Мога да го продам за четири хиляди още в следващата минута…

— Прекрасно знаете, че ще го задържите за себе си — рече Колин.

— Безспорно — потвърди антикварят. — Чуйте, да вземем средното аритметично — две хиляди и петстотин дублезона.