Читать «Пяната на дните» онлайн - страница 61

— Е, та?… — попита директорът.

— Ами това е… — измънка Колин.

— Какво умеете да вършите?

— Изучил съм основните положения… — рече Колин.

— Искам да кажа, как запълвате времето си?

— Най-ценното си време използвам, за да го пилея.

— Защо? — продължи директорът малко по-тихо.

— Защото не обичам да пестя.

— Аха… хм… — промърмори директорът. — А знаете ли каква е предлаганата тук длъжност?

— Не — каза Колин.

— И аз не знам — заяви директорът. — Ще трябва да попитам моя заместник, но така или иначе, вие не изглеждате подходящ.

— Защо? — попита Колин на свой ред.

— Не ми е ясно — рече директорът. — Той изглеждаше неспокоен и леко отмести креслото си назад. — Не се приближавайте! — добави бързо.

— Но… аз не съм мръднал… — промълви Колин.

— Да, да… — изсумтя директорът. — Всички така казват… А после…

Без да изпуска Колин от очи, той предпазливо се наведе към бюрото и грабна бързо слушалката на телефона.

— Ало!… — изкрещя. — Веднага при мен!… — Постави обратно слушалката и впери в Колин подозрителен поглед. — На колко години сте?

— На двайсет и една… — каза Колин.

— Така си и мислех… — изръмжа директорът. — На вратата се почука. — Влез! — извика директорът и чертите на лицето му се отпуснаха.

Някакъв човек, болнав от непрекъснатото вдишване на прах от книжа и чиито бронхи със сигурност бяха пълни догоре с преработена целулозна маса, влезе в кабинета. Под мишница носеше папка.

— Счупили сте един стол — каза директорът.

— Да — отвърна заместник-директорът и постави папката на масата. — Може да се поправи. — Той се обърна към Колин: — Умеете ли да поправяте столове?

— Предполагам — рече Колин, леко объркан. — Много ли е трудно?

— Изхабих безуспешно три туби канцеларско лепило — увери го заместник-директорът.

— Ще ги платите! — заяви директорът. — Ще ги удържа от заплатата ви…

— Аз вече ги удържах от заплатата на секретарката — промълви заместник-директорът. — Не се безпокойте, шефе.

— За поправка на столове ли търсите човек? — попита стеснително Колин.

— Безспорно — отсече директорът.

— Вече не си спомням добре — обади се заместник-директорът, — но вие не можете да поправяте столове.

— Защо мислите така? — попита Колин.

— Не можете, и толкоз — отсече заместник-директорът.

— Чудя се как разбрахте — озадачи се директорът.

— В частност, защото тези столове са непоправими, и изобщо… защото нямам впечатление, че той може да поправи стол — обясни заместник-директорът.

— Но каква връзка има столът с канцеларската служба? — рече Колин.

— А вие може би седите на земята, когато работите? — изсмя се директорът.

— Сигурно не се преработвате — добави заместник-директорът.

— Ще ви кажа какъв сте — продължи директорът. — Вие сте мързеливец!…

— Да… мързеливец — съгласи се заместник-директорът.

— Ние не можем в никакъв случай да назначим един мързеливец — заключи директорът.

— Особено при положение, че не сме в състояние да му осигурим работа… — вметна заместник-директорът.

— Но това е абсолютно нелогично — каза Колин, зашеметен от техните канцеларски гласове.