Читать «Пяната на дните» онлайн - страница 51

— Отвратителни са — заяви Клое.

— Бъди разумна.

— Когато гълтам хапче, сякаш два звяра се счепкват в гърдите ми. Пък и не е вярно… не бива човек да е разумен.

— По-хубаво да не е, но понякога се налага — промълви Колин и отвори кутийката.

— Цветът им е противен и миришат лошо — рече Клое.

— Странни са, признавам — потвърди Колин, — но трябва да ги вземаш.

— Виж — продължи Клое, — сами шават и освен това са полупрозрачни. Сигурно има нещо живо в тях.

— Едва ли оцеляват във водата, с която ги пиеш.

— Глупости говориш… Може вътре да има някаква рибка…

Колин се разсмя.

— В такъв случай ще ти подейства укрепително. — Той се наведе към нея и я целуна. — Глътни го, Клое, бъди добричка.

— Добре — склони Клое, — но ще ме целунеш.

— Разбира се — каза Колин. — Щом не ти е неприятно да целуваш такъв грозен съпруг…

— Вярно, че не си красавец — рече закачливо Клое.

— Не е моя вината. — Колин увеси нос. — Не си доспивам — продължи той.

— Колин, миличък, целуни ме. Много съм лоша. Дай ми две хапчета.

— Ти си луда — възпротиви се Колин. — Само едно. Хайде, гълтай…

Клое затвори очи, пребледня и притисна ръка към гръдта си.

— Ето — промълви тя, — пак започва…

Капчици пот избиха по лицето й, на границата с лъскавите коси.

Колин седна до нея и я прегърна през шията. Тя стисна ръката му между дланите си и простена.

— Спокойно, мила Клое — каза Колин. — Няма как…

— Боли… — прошепна Клое.

Големи колкото очи сълзи бликнаха изпод нейните клепачи и очертаха студени бразди по нежните й закръглени страни.

XXXVII

— Не мога вече да се държа на нозете си… — прошепна Клое. — Беше спуснала на пода двата си крака и се опитваше да се изправи. — Много ми е зле… — продължи. — Съвсем съм отпаднала.

Колин се приближи до нея и я повдигна. Тя се вкопчи в раменете му.

— Дръж ме, Колин. Ще падна!

— Лежането те е изтощило… — предположи Колин.

— Не — рече Клое, — това е от хапчетата на твоя дърт търговец.

Тя се опита да се задържи права, но залитна. Колин я прихвана и тя го повали след себе си на кревата.

— Така ми е добре — каза. — Остани до мен. Толкова отдавна не сме спали заедно!

— Не бива — възрази Колин.

— Искам! Целуни ме. Нали съм твоя жена. Да или не?

— Да — призна Колин, — но не си добре.

— Не съм виновна аз — каза Клое и устните й потръпнаха като пред плач.

Колин се надвеси към нея и я целуна лекичко, както би целунал цвете.

— Още — помоли Клое, — и не само по лицето… Не ме ли обичаш вече? Не ме ли желаеш?

Той я притисна по-силно в прегръдките си. Клое беше свежа и благоуханна. Шишенце парфюм в кутия, облицована е бяла коприна.

— Да… — промълви Клое и се изтегна. — Още…

XXXVIII

— Ще закъснеем — заяви Колин.

— Няма значение — каза Клое, — превърти стрелките на часовника си назад.

— Наистина ли не искаш да отидем с кола?…

— Не… Искам да се разходим по улиците.

— Доста е далече!

— Няма значение — рече Клое. — Когато ме… целуваше преди малко, силите ми се възвърнаха. Ще ми се да повървя.