Читать «Пяната на дните» онлайн - страница 49

— Какво яде това нещо? — попита Колин.

— Хромирани моркови — каза Шик. — Получават се в завода, където работех, след като завърших факултета. След морковите му набавят суровините за хапчетата.

— Хитро е измислено — рече Колин, — а и хапчетата са красиви.

— Да — потвърди Шик, — съвсем кръгли са.

— Бих искал да знам… — започна Колин, докато се връщаше да седне.

— Какво? — попита Шик.

— Колко ти останаха от двайсет и петте хиляди дублезона, които ти дадох, преди да замина?

— Ами… — смънка Шик.

— Крайно време е да се решиш да се ожениш за Ализ. За нея е тъй обидно да продължаваш както досега!

— Да… — промълви Шик.

— Все пак сигурно имаш още двайсет хиляди дублезона? Достатъчно са, за да се ожениш…

— Там е работата, че… — отрони Шик.

Той млъкна, понеже му беше трудно да изплюе камъчето.

— Че какво? — настоя Колин. — Не си единственият, който има парични проблеми.

— Знам — каза Шик.

— Е? — попита Колин.

— Е, остават ми само три хиляди и двеста дублезона — призна Шик.

Колин се почувства много уморен. Бодливи и унили мисли се въртяха в главата му и бучаха глухо като прилив. Той застина на канапето.

— Не може да бъде…

Беше отмалял като кон, участвал в стипълчейс, по време на който са го шибали с нагайка.

— Не може да бъде… — повтори той. — Шегуваш се.

— Не… — рече Шик.

Шик стоеше прав. Чоплеше с пръст крайчеца на най-близката маса. Хапчетата се търкаляха из стъклените тръби с трополене на сачми, хартията шумолеше, мачкана от восъчните ръце. Атмосферата беше като в ресторант от времето на късния палеолит.

— Но за какво ги похарчи? — зачуди се Колин.

— Купувах Партр — отговори Шик и затършува в джоба си. — Виж тази книга. Намерих я вчера. Не е ли прекрасна?

Беше „Оригня с дъх на цветя“ с подвързия от лъскав марокен и приложения от Киркегор.

Колин взе книгата и се втренчи в нея, но не съзираше страниците. Съзираше очите на Ализ в деня на сватбата му, очите й, изпълнени с възхищение и тъга пред роклята на Клое. Но Шик не можеше да разбере. Той никога не гледаше тъй нависоко.

— Какво да ти кажа… — промълви Колин. — Значи всичко си прахосал?…

— Миналата седмица открих два негови ръкописа — отвърна Шик с глас, който трепереше от едва сдържана възбуда. — И вече съм записал седем от сказките му.

— Аха… — въздъхна Колин.

— Защо ме разпитваш? — добави Шик. — На Ализ й е все едно дали ще се женим. Тя и така е щастлива. Нали знаеш, че много я обичам, пък и тя също харесва страшно Партр!

Една от машините видимо се развихри. Хапчетата се лееха като водопад, а когато се изсипваха в книжните фунийки, бляскаха виолетови светкавици.

— Какво става? — попита Колин. — Опасно ли е?

— Не вярвам — каза Шик, — но за всеки случай да стоим настрана.

Чуха как някъде далече се затръшва врата и търговецът на церове внезапно изникна зад тезгяха.

— Позабавих се — рече той.

— Няма значение — успокои го Колин.

— Има… — заяви търговецът. — Нарочно го направих… За да си придам тежест.

— Една от машините ви нещо се разбесня — уведоми го Колин и посочи въпросния уред.