Читать «Пяната на дните» онлайн - страница 48

— Ало! Фирма „Гершуин“? Бихте ли сменили стъклото на входната ми врата?! След четвърт час?… Побързайте, че може да дойде друг клиент… Добре…

Той остави слушалката, която с мъка се закрепи на вилката.

— Господа, с какво мога да бъда полезен?

— Тази рецепта трябва да бъде изпълнена мигновено.

Аптекарят взе листчето, сгъна го на две, направи от него тънка дълга лента и я мушна в малка канцеларска гилотина.

— Готово — каза той, като натисна някакво червено копче.

Ножът на гилотината се стовари върху рецептата, която потръпна и после се отпусна.

— Минете към шест следобед, лекарствата ще са готови.

— Само че ние много бързаме… — рече Колин.

— Трябват ни веднага — добави Шик.

— Добре — отговори продавачът, — почакайте, ще направя необходимото.

Колин и Шик седнаха да чакат на канапенце, тапицирано с червено кадифе и разположено точно срещу тезгяха. Продавачът се сниши и пълзешком излезе почти безшумно през една тайна вратичка. Звукът от тътрузенето на дългото му кльощаво тяло по паркета постепенно затихна.

Те заразглеждаха стените. Върху лавиците от патинирана мед бяха строени най-различни бурканчета, пълни с обикновени препарати и с чудотворни мазила. Последните от всяка редица фосфоресцираха силно. В конусовиден съд от дебело захабено стъкло подпухнали попови лъжички се спуснаха с въртеливи движения към дъното, сетне се стрелкаха право нагоре към повърхността и отново закръжаваха центробежно, оставяйки зад себе си белезникава диря от сгъстена вода. В съседство, на дъното на аквариум, дълъг няколко метра, аптекарят бе инсталирал стенд за изпробване на жаби с тръбички. Тук-там се въргаляха неизползваеми вече жаби, чиито четири сърца все още слабо потръпваха.

На стената зад Шик и Колин имаше голяма фреска, на която бе изобразен аптекарят, прелюбодействащ с майка си, облечен като Чезаре Борджия в костюм за езда. По масите бяха струпани всякакви машини за производство на хапчета, някои от които работеха, но на бавен ход.

Хапчетата, които изригваше тръбно устройство от синьо стъкло, попадаха във восъчни ръце и те ги поставяха в книжни фунийки.

Колин стана, за да разгледа щателно най-близката машина, и повдигна ръждясалата й предпазна ламарина. Вътре комбинирано животно, наполовина от плът, наполовина от метал, се бъхтеше да поглъща суровината и да я изхвърля на съвсем еднакви барабонки.

— Ела да видиш, Шик — каза Колин.

— Какво? — попита Шик.

— Много е интересно… — промълви Колин.

Шик погледна. Животното имаше издадена напред челюст, която извършваше бързи странични движения. Под прозрачната кожа се съзираха тънки железни тръбички, служещи му за ребра, и хранопровод, който лениво трепкаше.

— Това е подобрен заек — заяви Шик.

— Наистина ли?

— Практиката е разпространена — обясни Шик. — Запазва се само желаната функция. В случая са съхранили движенията на хранопровода, но не и химическият смилателен процес. Този начин за производство на хапчета е много по-прост от обичайния.