Читать «Пяната на дните» онлайн - страница 46

— Да — потвърди Колин, — същата е.

— Добре — отсече Манжманш, — да вървим. Трябваше по-рано да ми кажете. Какво й е?

— Не знам — отвърна Колин.

— И аз — призна професорът. — Вече мога да го заявя.

— Но дали ще разберете какво й е? — попита Колин тревожно.

— Възможно е — рече професорът със съмнение. — Все пак би трябвало да я прегледам…

— Но, разбира се, елате — подкани го Колин.

— Да, да… — каза Манжманш.

Колин го заведе до вратата на стаята и внезапно се сети за нещо.

— Внимавайте, като влизате — предупреди той, — тя е заоблена.

— Ясно, свикнал съм — каза Манжманш, — бременна ли е?

— О, не — рече Колин. — Ама че сте глупав… Заоблена е стаята.

— Навсякъде ли е заоблена? — попита професорът. — Значи сте слушали плочата на Дюк Елингтън.

— Да — потвърди Колин.

— Имам я вкъщи — продължи Манжманш. — Чували ли сте „Пляскай от радост“?

— Да, но предпочитам… — започна Колин, ала си спомни, че Клое чака, и избута професора в стаята.

— Добър ден — поздрави Манжманш и се изкачи по стълбичката.

— Добър ден — отговори Клое. — Как сте?

— Ами да ви кажа — поде професорът, — понякога ме боли черният дроб. Знаете ли какво е?

— Не — рече Клое.

— Разбира се — отрони професорът, — вашият черен дроб сигурно е здрав.

Той се приближи до Клое и хвана ръката й.

— Малко температура, нали?

— Не мога да определя.

— Да — каза професорът, — но не сте права.

Той седна на леглото.

— Ще ви преслушам, ако нямате нищо против.

— Но моля ви — обади се Клое.

— Бройте! — нареди той.

Клое започна да брои.

— Грешка — заяви докторът. — След двайсет и шест следва двайсет и седем.

— Да — призна Клое, — извинете…

— Впрочем това е достатъчно — отсече професорът. — Кашляте ли?

— Да — каза Клое и се закашля.

— Какво има, докторе? — попита Колин. — Сериозно ли е?

— Хм!… — изсумтя професорът. — Нещо не е наред с десния бял дроб, но не знам какво…

— Тогава? — промълви Колин.

— Ще трябва да дойдете в кабинета ми за по-щателен преглед.

— Не ми се иска много-много да става, докторе — заяви Колин. — Може пак да й прилошее като днес следобед.

— Това не е страшно. Ще ви дам рецепта и ще трябва да изпълнявате предписанията ми.

— Разбира се, докторе — увери го Клое.

Тя сложи ръка на устата си и се закашля.

— Не кашляйте — заповяда Манжманш.

— Не кашляй, мила моя — каза Колин.

— Не мога да спра — изрече Клое на пресекулки.

— В дроба й се чува странна музика — заяви професорът.

Изглеждаше леко угрижен.

— Това нормално ли е, докторе? — попита Колин.

— Донякъде да… — отговори професорът.

Той подръпна брадичката си, която със сух пукот се върна на мястото си.

— Кога да дойдем при вас, докторе? — осведоми се Колин.

— След три дни — отвърна професорът, — трябва да постегна апаратурата.

— Не я ли използвате редовно? — зачуди се Клое.

— Не — рече професорът, — предпочитам най-вече да се занимавам с авиомоделизъм, но не минава ден, без някой да ме обезпокои, ето защо от цяла година конструирам един и същ самолет и все нямам време да го довърша. Просто е отчайващо.

— Несъмнено — потвърди Колин.