Читать «Пяната на дните» онлайн - страница 42

— Какво ще правим първо? — попита Колин.

— Ще обикаляме магазините — каза Клое. — Нямам вече нито една рокля.

— Няма ли да пазаруваш от „Сестри Калот“, както обикновено? — учуди се Колин.

— Не — отвърна Клое, — искам да си купя рокли серийно производство, а и други неща.

— Никола, Изис сигурно ще се зарадва да те види отново — рече Колин.

— Че защо? — запита Никола.

— Просто така…

Те свиха по улица Сидни Беше и скоро стигнаха до дома на Изис. Портиерката седеше в ароматичен люлеещ се стол, чийто мотор боботеше в ритъм на полка. Беше стар модел.

Посрещна ги Изис. Шик и Ализ вече бяха дошли. Изис носеше червена рокля и се усмихна на Никола. После целуна Клое и всички си разменяха нежности в продължение на няколко минути.

— Изглеждаш добре, Клое — каза Изис. — Мислех, че си болна. Сега се успокоих.

— По-добре съм — рече Клое. — Никола и Колин чудесно се грижеха за мен.

— Как са братовчедките ви? — осведоми се Никола.

Изис пламна до уши и смотолеви:

— През ден ме питат за вас.

— Очарователни момичета — заяви Никола и леко се извърна. — Но вие имате по-стегнато тяло.

— Да… — пророни Изис.

— Как пътувахте? — обади се Шик.

— Хубаво — отвърна Колин. — Отначало пътят беше ужасен, но след това се оправи.

— С изключение на снега всичко беше добре… — добави Клое.

Тя притисна ръка към гърдите си.

— Къде ще ходим? — попита Ализ.

— Мога да ви разправя накратко за сказката на Партр, ако желаете — предложи Шик.

— Много ли негови книги закупи, след като заминахме? — обърна се към него Колин.

— О, не — отговори Шик.

— А работата ти? — продължи Колин.

— Върви… — каза Шик. — Намерих си заместник за часовете, през които ми се налага да излизам.

— Безплатен ли е?

— Ами горе-долу… — рече Шик. — Искате ли да отидем веднага на пързалката?

— Не, ще ходим по магазините — заяви Клое. — Но ако мъжете предпочитат да се пързалят…

— Идеята не е лоша — каза Колин.

— Аз ще ги придружа по магазините — рече Никола. — Трябва да купя някои неща.

— Чудесно — одобри Изис. — Само нека побързаме, за да имаме после време да се попързаляме.

XXXI

Колин и Шик се пързаляха вече цял час и пързалката започваше да се изпълва с хора. Все същите момичета, все същите момчета, все същите подхлъзвания, все същите чистачи с дървени лопати. В този момент дежурният бе пуснал на грамофона едно парче, което редовните посетители бяха научили наизуст, тъй като се въртеше от няколко седмици. Той обърна плочата от другата страна, както всички очакваха, понеже познаваха навиците му. Ала плочата внезапно спря и гробовен глас се разнесе от всички високоговорители, освен от един отцепник, който продължи да свири. Гласът умоляваше господин Колин да се яви, ако обича, на пропуска, защото го търсели по телефона.

— Какво ли се е случило? — зачуди се Колин.

Забърза към изхода. Шик го последва. Колин пое по каучуковата настилка, прекоси барчето и влезе в кабината на контрольора, където се намираше микрофонът. Дисководещият тъкмо почистваше една плоча, като използваше бодлива четка, за да изглади грапавините, появили се от износването.