Читать «Пяната на дните» онлайн - страница 41

— Кажи на Никола да направи сандвичи — рече тя, — тръгваме веднага… Определих им среща у Изис.

Колин я целуна по рамото, възползвайки се от един отвор в дрехите й, след което изтича да предупреди Никола. Никола приключваше с лечението на мишката, беше й направил две малки бамбукови патерици.

— Готово — заключи той. — Помагай си с тях до довечера и всичко ще ти мине.

— Какво й има? — попита Колин и я погали по главата.

— Решила да почисти плочките в коридора — отвърна Никола. — Постигна успех, но се разрани.

— Не се тревожи — каза Колин. — Положително ще се оправи от само себе си.

— Не знам — промълви Никола. — Странно е. Сякаш плочките се задушават.

— Ще се оправи — повтори Колин. — Поне така си мисля… Досега не се е случвало, нали?

— Не — рече Никола.

Колин постоя няколко мига пред прозореца на кухнята.

— Може да е естествено износване — предположи той. — Ще се опитаме да ги подменим.

— Ще струва много скъпо — каза Никола.

— Да — потвърди Колин. — Нека изчакаме.

— Всъщност за какво дойде? — попита Никола.

— Недей да готвиш — заяви Колин. — Направи само сандвичи… Тръгваме веднага.

— Добре, ей сега се обличам — отвърна Никола. Той пусна мишката на земята и тя се отправи към вратата, като се клатушкаше на своите патерици. Мустачките й стърчаха от двете им страни.

XXX

Улицата съвсем се бе променила след заминаването на Колин и Клое. Сега листата на дърветата бяха едри, къщите вече не бледнееха, а се обагряха в светлозелено, преди да добият летния си нежнобежов цвят. Паветата ставаха гъвкави и меки под нозете, а въздухът лъхаше на малини.

Все още беше хладно, но хубавото време вече напираше зад синкавите стъкла на прозорците. Зелени и сини цветя никнеха покрай тротоара. Соковете им се стичаха по тънките стебла с тихо кълколене като при целувка между охлюви.

Никола вървеше начело. Беше облечен в топъл спортен костюм от вълнен плат с цвят на горчица, под сакото носеше пуловер с висока яка, чиято шарка изобразяваше сьомга ала Шамбор, същата като на илюстрацията от шестстотин и седма страница в готварската книга от Гуфе. Обувките му от жълт бокс с гумени подметки едва докосваха растителността. Той внимаваше да стъпва в коловозите, специално разчистени, за да минават автомобилите.

Колин и Клое го следваха. Клое държеше Колин за ръка и дълбоко вдишваше уханния въздух. Носеше бяла вълнена рокля и наметка от намазана с бензин леопардова кожа, чиито петна бяха избледнели след обработката и около тях се бяха образували ореоли, пресичащи се според странни интерференции. Пухкавите коси на Клое се развяваха свободно и излъчваха леки изпарения с аромат на жасмин и карамфил.

Притворил очи, Колин пристъпваше подир този аромат и устните му трепкаха всеки път, когато си поемаше дъх. Фасадите на къщите се поотпуснаха, изменяйки на строгите си четвъртити форми. Новият облик на улиците понякога объркваше Никола и му се налагаше да спира, за да разчита емайлираните табелки.