Читать «Пяната на дните» онлайн - страница 40

— Без обувки съм — обясни Никола.

— Не съм зле — рече Клое.

Очите й блестяха, лицето й бе румено. Изглеждаше щастлива, че отново си е у дома.

— Тя изяде половината от питата с пиле — добави Колин.

— Това ме радва — каза Никола. — Не беше по рецепта на Гуфе.

— Какво искаш да правиш днес, Клое? — попита Колин.

— А, да — каза Никола, — рано ли ще обядваме или късно?

— Ще ми се да изляза с вас двамата и с Изис, Шик и Ализ, да отидем на пързалката, по магазините, на танци, у приятели — отвърна Клое, — а също да си купя зелен пръстен с пружина.

— Добре — рече Никола, — в такъв случай ще се заема веднага с готвенето.

— Само недей да се преобличаш, Никола — помоли го Клое, — така за нас е много по-леко. Пък и ще си готов за излизане.

— Отивам да взема пари от сейфа — заяви Колин, — а ти, Клое, се обади на приятелите. Ще прекараме много приятно.

— Ей сега ще звънна — рече Клое.

Тя стана и изтича към телефона. Вдигна слушалката и започна да имитира крясък на бухал, за да посочи, че иска да я свържат с Шик.

Никола разтреби масата, като си послужи с едно лостче, което издърпа, и мръсните съдове сами се отправиха към мивката по широка гумена тръба, скрита под килима. Сетне той излезе и тръгна по коридора.

Изправена на задните си лапи, мишката чегърташе с нокти една от потъмнелите плочки. Там, където бе действала, блясъкът се беше възвърнал.

— Браво — похвали я Никола, — постигаш успех!… Забележително!

Мишката спря запъхтяна и показа на Никола издрасканата си окървавена кожа.

— О! — възкликна Никола. — Разранила си се!… Стига толкова, ела. Все пак тук още има достатъчно слънце. Дай да те превържа…

Той я сложи в джобчето на ризата си, тя провеси навън клетите си съсипани лапички и задъхана притвори очи.

Колин чевръсто въртеше копчетата на своя сейф и си тананикаше. Сега безпокойството не го мъчеше както напоследък и той усещаше сърцето си с форма на портокал. Касата беше от бял мрамор с инкрустации от слонова кост, а копчетата бяха от зелено-черни аметисти. Стрелката сочеше шейсет хиляди дублезона.

Капакът се отвори с приглушено от смазката скърцане. Колин престана да се усмихва. Стрелката, блокирала по неизвестни причини, след две-три колебания внезапно спря на трийсет и пет хиляди дублезона. Той бръкна в касата, за да се увери. Наум пресметна бързо, че е точно така. От сто хиляди бе дал двайсет и пет хиляди на Шик, за да се ожени за Ализ, петнайсет хиляди за колата, пет хиляди за церемонията… останалото беше похарчено при разни случаи. Това донякъде го успокои.

— Няма нищо нередно — каза високо той и забеляза в гласа си странна промяна.

Взе нужните му пари, подвоуми се, сетне с досада върна обратно половината от тях и затвори капака. Копчетата стремително се завъртяха с тихи, отчетливи прещраквания. Колин почука с пръст по скалата и установи, че стрелката с точност показва наличните средства.

После стана. Постоя известно време неподвижен, смаян, че са тъй огромни сумите, вложени, за да се осигури на Клое онова, което той смяташе достойно за нея. Усмихна се, като се сети как тя изглежда сутрин в леглото с разпилените си коси, как чаршафът плътно обгръща тялото й, сетне се свлича, а кожата й засиява като кехлибар, и си наложи да не мисли повече за касата, тъй като моментът не беше подходящ. Клое се обличаше.