Читать «Пяната на дните» онлайн - страница 39

Партр се беше изправил и показваше на публиката мостри от препариран бълвоч. Най-хубавата — комбинация от зелени ябълки и червено вино — се радваше на неоспорван успех. Вече нищо не се чуваше, дори зад завесата, където се намираха Шик, Ализ и Шик.

— Последно кога ще се приберат? — попита Изис.

— Утре или вдругиден — отвърна Ализ.

— Толкова отдавна не сме ги виждали!… — въздъхна Изис.

— Да — каза Ализ, — от сватбата…

— Ама хубава сватба беше — обобщи Изис.

— Да — рече Шик. — Нали тогава Никола те изпрати вечерта…

За щастие на Изис в този момент целият покрив се срути и така й се удаде да премълчи подробностите от случката. Вдигна се страшен прахоляк. Между късовете от мазилка се суетяха белезникави човешки силуети, клатушкаха се и грохваха, задушени от плътния облак, който се стелеше над развалините. Партр бе прекъснал сказката и се смееше от сърце, пляскайки се по бедрата, щастлив от факта, че толкова много хора са замесени в това приключение. Той се нагълта с прах и неистово се разкашля.

Шик трескаво въртеше копчетата на записващото устройство. Ярка зелена искра изскочи от него, шмугна се по пода и потъна в една фуга на паркета. Последваха втора и трета, но Шик изключи тока точно когато някакво гадно животно с множество лапички се показа от мотора.

— Какво направих? — завайка се Шик. — Устройството блокира. Сигурно от праха в микрофона.

Суматохата в залата бе достигнала своя връх. Партр отпи направо от гарафата и се подготви за тръгване, тъй като бе прочел и последния лист от записките си. Шик събра смелост.

— Ще му предложа да го изведа оттук — заяви той. — Избързайте напред, аз ще ви настигна.

XXIX

Прекосявайки коридора, Никола спря. Светлината на слънцата определено не проникваше добре. Жълтите теракотени плочки изглеждаха захабени и замъглени, а лъчите, вместо да отскачат във вид на метални топчици, се разбиваха о пода и образуваха плитки лениви локвички. Блясъкът на стените, изпъстрени със слънчеви зайчета, не бе тъй равномерен както преди.

Тази промяна явно не притесняваше особено мишките, освен сивата с черните мустачки, чиято дълбока угриженост проличаваше от пръв поглед. Никола предположи, че съжалението й се дължи на ненадейно прекъснатото пътуване и на изпуснатите възможности за запознанства.

— Недоволна ли си? — попита я той.

Мишката изрази отвращение с жест и посочи стените.

— Да — потвърди Никола. — Нещо не е наред. Преди беше по-добре. Не знам каква е работата…

Мишката за миг се вглъби, после поклати глава и с недоумение разпери лапички.

— И аз не разбирам — каза Никола. — Колкото и да лъска човек, нищо не се получава. Сигурно атмосферата става корозивна.

Той млъкна умислен, сетне поклати глава и продължи но пътя си. Мишката скръсти лапи и разсеяно лапна една дъвка, но тутакси я изплю, понеже по вкуса й разбра, че е марка, предназначена за котки. Продавачът беше сбъркал.

В столовата Клое закусваше с Колин.

— Е — запита Никола, — по-добре ли се чувстваш?

— Виж ти — каза Колин, — престрашаваш се да говориш човешки?