Читать «Пяната на дните» онлайн - страница 38

— Да — каза Шик. — Тук се запознахме…

Той се наведе към Ализ и мило я целуна.

— Там долу ли бяхте? — попита Изис.

— Да — отвърна Ализ. — Беше много приятно.

— Положително — каза Изис. — Какво е това, Шик?

Шик точно отваряше голям черен сандък.

— Това е записващо устройство — отговори той. — Купих го специално за случая.

— О! — възкликна Изис. — Каква добра идея!… Така няма нужда да слушаме!…

— Да — потвърди Шик. — А като се приберем, бихме могли да си слушаме цяла нощ, стига да искаме. Но не бива да го правим, за да не повредим плочите. Ето защо първо ще направя презапис и ще поискам от фирмата „Викът на шефа“ да го размножи и пусне в продажба.

— Сигурно е струвало много скъпо — предположи Изис.

— О, цената няма значение!… — заяви Шик.

Ализ въздъхна. Толкова лека въздишка, че тя единствена я чу и при това едва-едва.

— Ето! — каза Шик. — Започва. Сложил съм микрофона на масата, между репортерските. Никой нищо няма да забележи.

Жан-Сол току-що бе заговорил. Отначало се чуваха само щраканията на фотоапаратите. Репортерите от печата и кинооператорите бяха във вихъра си. Един от тях падна, блъснат от отката на своя апарат, и настъпи ужасяващ смут. Събратята му, обзети от ярост, се нахвърлиха върху него и го посипаха с магнезиев прах. За общо задоволство той изчезна сред ослепителна светкавица, а полицаите откараха всички останали в затвора.

— Прекрасно! — възкликна Шик. — Само аз ще имам запис.

Публиката, сравнително спокойна до този момент, сега започваше да се нервира и да изразява преклонението си към Партр, като викаше силно и ръкопляскаше след всяка негова дума, а това затрудняваше ясното възприемане на словото му.

— Не се мъчете всичко да чатнете — рече Шик. — После ще слушаме записите колкото си щем.

— Особено при положение, че тук нищо не се чува — добави Изис. — Той писука като мишка. Впрочем имате ли вести от Клое?

— Получих писмо от нея — каза Ализ.

— Успели ли са най-сетне да пристигнат?

— Успели са да тръгнат, но ще съкратят престоя си, защото Клое не била много добре със здравето — отговори Ализ.

— А Никола? — попита Изис.

— С него всичко е наред. Клое пише, че се държал твърде непочтително с всички момичета от хотелите, в които отсядали.

— Свястно момче е този Никола — рече Изис. — Чудя се защо е станал готвач.

— Да — потвърди Шик, — странна работа.

— Защо? — възпротиви се Ализ. — Намирам, че е за предпочитане пред това да бъдеш колекционер на Партр — добави тя, като ощипа Шик по ухото.

— А Клое сериозно ли е болна? — попита Изис.

— Не обяснява какво й е — отговори Ализ. — Нещо й имало на дробовете.

— Клое е толкова красива — каза Изис. — Не мога да повярвам, че е болна.

— О! — прошепна Шик. — Вижте!…

Част от покрива се повдигна и оттам се подаде редица глави. Неколцина дръзки поклонници се бяха промъкнали върху стъкления покрив и така бяха осъществили това сложно начинание. Други ги блъскаха отзад, поради което те енергично се вкопчваха в ръбовете на отвора.

— Имат основание — рече Шик. — Тази сказка е изключителна!…