Читать «Пяната на дните» онлайн - страница 37

Публиката, която се тълпеше, изглеждаше твърде особено. Пълно бе с лукави и очилати лица, щръкнали перчеми, пожълтели фасове, а тук-там се долавяше някоя оригня на нуга. Жените носеха проскубани плитчици, навити около главите, и канадки на голо, така че плътта им мимолетно се разкриваше във вид на ивица от гърда върху тъмен фон.

Таванът на голямата партерна зала беше остъклен наполовина, а останалата му част бе украсена с фрески, изработени с помощта на тежка вода. Те пораждаха у присъстващите съмнения относно смисъла на съществуването, прекарвано в обкръжението на тъй отблъскващи жени. Трупаха се все повече и повече хора и за новодошлите имаше само един изход — да стоят на куц крак в дъното на залата, а с другия да отблъскват съседите си. В специална ложа царствено се бяха разположили херцогиня Дьо Бовоар и нейната свита, която привличаше погледите на почти обезкръвената тълпа и оскърбяваше чувствата й с изискания разкош на паянтовото скеле, върху което имаше цял ред седнали на сгъваеми столчета философи.

Часът на сказката скоро щеше да настъпи и тълпата ставаше неспокойна. В дъното започнаха размирици. Неколцина студенти се опитваха да внесат смут, рецитирайки на висок глас изопачени пасажи от „Пролетта на планината“ на баронеса Орси.

Ала Жан-Сол Партр бе вече наблизо. По улицата ревяха слонове. Шик се надвеси през прозореца на портиерската стаичка. В далечината се очерта силуетът на Жан-Сол в блиндирана кабинка, закрепена върху гърба на слон, чиято грапава и набръчкана кожа изглеждаше недействителна в светлината на червен фенер. Във всеки ъгъл на кабинката имаше по един снайперист, въоръжен с брадва. С широки крачки слонът вървеше през тълпата и глухото хрущене на прегазени тела неумолимо се приближаваше. Пред портала слонът коленичи и снайперистите слязоха на земята. Партр грациозно скочи след тях и те го поведоха към подиума, като си проправяха път с брадвите. Охраната затвори вратите и Шик се забърза през един таен страничен коридор, който водеше зад кулисите, като побутваше пред себе си Изис и Ализ.

Зад подиума имаше завеса от кадифе с израстъци, в която Шик бе пробил дупки, за да гледа. Тримата седнаха на възглавнички и зачакаха. На по-малко от метър пред тях Партр се готвеше да започне сказката. Гъвкавата му аскетична фигура упражняваше изключително въздействие и публиката, запленена от неговия опасен чар, проявяващ се и в най-незначителния му жест, напрегнато очакваше началото.

Многобройни бяха случаите на припадъци, породени от вътрешноматочната екзалтация, най-вече сред женската публика, а от своите места Ализ, Изис и Шик отчетливо чуваха учестеното дишане на двайсет и четиримата зрители, които се бяха промъкнали под подиума и пипнешком се събличаха, за да заемат по-малко пространство.

— Спомняш ли си? — рече Ализ и нежно изгледа Шик.