Читать «Пяната на дните» онлайн - страница 36

— Следобед — уточни Колин.

— Трябва пак да си сложа шофьорската униформа — рече Никола.

— О, Никола!… — възкликна Колин. — Ако продължаваш, аз…

— Добре — каза Никола, — само че не сега.

Той изпи до дъно купичка сироп, дояде филиите си, поправи възела на вратовръзката си с помощта на джобен райбер и заяви:

— Ще отида да надзърна в кухнята.

Излезе от помещението и стъпките му заглъхнаха в посоката, накъдето вероятно се намираше кухнята.

— Какво искаш да правим, миличка моя Клое? — попита Колин.

— Да се целуваме — каза Клое.

— Разбира се!… — отговори Колин. — А след това?

— След това ще стане време за обяд. Прегърни ме. Студено ми е. Сигурно от снега…

Златистите талази на слънцето заливаха стаята.

— Не е студено — рече Колин.

— Не — каза Клое, като се притисна до него, — но на мен ми е студено. По-късно ще напиша писмо на Ализ…

XXVIII

От самото начало на улицата тълпата се блъскаше, за да се добере до салона, където Жан-Сол Партр трябваше да изнесе сказка.

Хората използваха какви ли не хитрини, за да се промъкнат през пречиствателния кордон за проверка на поканите, от които десетки хиляди бяха фалшиви.

Някои пристигаха с катафалки, но полицаите пробождаха с дълги стоманени шишове ковчезите и окончателно приковаваха обитателите им към дъбовите дъски, което улесняваше погребалната церемония, защото те вече си бяха вътре, но пък нанасяше щети на малцината истински мъртъвци, понеже саваните биваха надупчени. Други скачаха с парашут от специален самолет (след схватки на летище „Бурже“, за да си издействат място в самолета). Взвод пожарникари насочваха към тях маркучи и с помощта на водни струи ги тласкаше към подиума, където те безславно се издавяха. Трети отчаяно се мъчеха да излязат през канализацията. Осуетяваха начинанието им, като с подковани обуща ги настъпваха по пръстите при опитите им да се хванат за ръба на шахтата и да се измъкнат. Плъховете се нагърбваха с останалото. Но нищо не обезкуражаваше страстните почитатели. Трябва обаче да се признае, че издавяните и напористите не бяха еднакви по същност. Гълчавата се издигаше към зенита и отекваше в облаците като дълбок тътен. Успяваха да проникнат само чистите духом, посветените и приближените, снабдени с истински покани, лесно различими от фалшивите. Те минаваха по тесния проход между сградите, охраняван на всеки петдесет сантиметра от таен агент, замаскиран като спирачно устройство. Въпреки всичко хората, на които се даваше достъп, бяха многобройни и макар залата да бе вече пълна, в нея непрекъснато прииждаха все нови и нови посетители.

Шик беше тук още от предишната вечер. Плащайки скъпо и прескъпо на пазача на залата, той го бе убедил да заеме неговото място за случая, а за да изглежда положението по-правдоподобно, се бе наложило да му счупи левия крак с огромен крик за железопътни вагони. Шик не жалеше дублезоните, когато ставаше дума за Партр. Ализ и Изис чакаха заедно с него появата на сказчика. Бяха пренощували тук, твърдо решени да не пропуснат събитието. В тъмнозелената си униформа на пазач Шик беше съблазнителен донемайкъде. Откакто се бе сдобил с двайсетте и пет хиляди дублезона на Колин, той все повече занемаряваше работата си.