Читать «Пяната на дните» онлайн - страница 35

Разни животинки жужаха на припек и се отдаваха на неясни занимания, като например скоростно въртене на място. Откъм подветрената страна на пътя безшумно полягаха житни растения. Листа прехвърчаха и леко шумоляха. Няколко твърдокрили насекоми се опитваха да летят срещу вятъра и пърпоренето им беше като на колелата на речен параход, който пори водата, устремен към големи езера.

Застанали един до друг, Колин и Клое търпеливо чакаха да слънчасат и сърцата им туптяха в ритъма на буги-вуги.

Остъклената врата тихо изскърца. Появи се Никола с килната фуражка и раздърпана униформа.

— Изхвърлиха ли те? — попита Колин.

— Не, господине — каза Никола. — Ще настанят господина и госпожата и ще се погрижат за автомобила.

— А защо изглеждаш така? — зачуди се Клое.

— Ами… Собственика го нямаше… Прие ме дъщеря му…

— Оправи се — рече Колин. — Не си в много приличен вид.

— Моля господинът да ме извини — промълви Никола. — Реших, че за две стаи си заслужава да се прежаля.

— Иди облечи цивилни дрехи и говори човешки. Като те слушам, ме хващат нервите.

Клое спря, за да си поиграе с купчинка сняг. Нежните освежаващи снежинки си оставаха бели и не се топяха.

— Виж колко е красиво — обърна се тя към Колин.

Под снега цъфтяха иглики, синчец и макове.

— Да — каза Колин. — Недей да пипаш, че ще вземеш да се простудиш.

— Не, няма — рече Клое и се закашля. Хриповете й напомняха звук от раздираща се коприна.

— Ах, Клое — рече Колин, като я прегърна, — не кашляй така, че ми се свива сърцето.

Тя пусна снега, който падна бавно като пух и заблестя на слънцето.

— Не ми харесва тоя сняг — прошепна Никола, но тутакси се сепна и добави: — Моля господинът да ме извини за волнодумството.

Колин си свали обувката и я запрати по Никола, който точно в този момент се наведе, за да изчегърта едно петънце от панталона си, и се изправи, сепнат от трясъка на счупено стъкло.

— О! Господине… — каза с упрек той. — Това е прозорецът на стаята на господина!…

— Нищо! — заяви Колин. — Поне ще се проветри… Нека да ти е за урок друг път да не говориш тъй идиотски.

Той се отправи на куц крак към входа на хотела.

Клое го подкрепяше. Строшеният прозорец бе почнал да зараства. Около черчевето се образуваше тънка ципа със седефени отблясъци, приглушено сияеща в променливи багри.

XXVII

— Добре ли спа? — попита Колин.

— Горе-долу, а ти? — отвърна Никола, този път в цивилно облекло.

Клое се прозина и взе каната със сироп от пъпки на капаров храст.

— Аз пък не можах да мигна заради прозореца — заяви тя.

— Не заздравя ли? — рече Никола.

— Не напълно — оплака се Клое. — Фонтанелата все още е отворена и става доста силно течение. Призори дробовете ми бяха пълни със сняг…

— Много е неприятно — каза Никола. — Здравата ще нахокам персонала. Впрочем нали тръгваме тази сутрин?