Читать «Пяната на дните» онлайн - страница 28

Клое и Колин за малко му позираха да ги снима, а след тях дойде ред на Изис, Ализ и Изис. Сетне всички сподириха Клое в асансьора. Товарът бе толкова голям, че стоманените въжета се разтеглиха чак до партера и не стана необходимо да се натиска съответното копче за слизане. Цялата група излезе вкупом, за да не би някой да се върне обратно нагоре с кабината.

Шофьорът отвори вратата. Трите момичета и Колин се разположиха отзад, Шик се настани на предната седалка и колата потегли. По улицата хората се обръщаха и възторжено махаха, понеже смятаха, че минава президентът на републиката, а после се отдалечаваха, осенени от бляскави и златозарни представи.

Църквата беше наблизо. Колата описа сложен кардиоид и спря пред стъпалата. Горе, между две тежки колони с орнаменти, Отчето, Протодебелакът и Вардарят стояха тържествено като на парад в очакване на церемонията. Зад тях се спускаха чак до земята драперии от бяла коприна и четиринайсетте деца от църковния хор танцуваха балет. Момченцата бяха облечени в дълги бели ризки, червени шорти и бели обувки. Момиченцата пък носеха червени плисирани полички и по едно червено перо, забодено в косите. Отчето биеше тъпана, Протодебелакът надуваше цафара, а Вардарят отмерваше такта с помощта на маракаси. Тримата дружно подеха припева, сетне Вардарят направи няколко танцови стъпки от степ, грабна контрабаса и изпълни едно фантастично парче, подходящо за случая.

Седемдесет и тримата музиканти вече свиреха на балкона, а камбаните звучаха с все сила.

Изведнъж се чу фалшив акорд, понеже диригентът непредпазливо се бе приближил до ръба на балкона и падна, така че неговото място зае помощник-диригентът. В мига, когато диригентът се преби на плочника, музикантите взеха гръмък акорд, за да заглушат шума от падането, но въпреки това църквата се разтърси из основи.

Колин и Клое гледаха с възторг представлението на Отчето, Протодебелака и Вардаря, а зад портала на църквата двамата заместник-вардари изчакваха момента да застанат на почетна стража с алебардите си.

Отчето даде туш, като жонглираше с палките. Протодебелакът изтръгна от цафарата пронизителен стон, който породи благоговение у половината от верующите, наредили се по стъпалата, за да видят булката, а при последния акорд Вардарят скъса струните на контрабаса. Тогава четиринайсетте деца слязоха по стълбите и образуваха шпалир пред автомобила, като момичетата застанаха отляво, а момчетата — отдясно. Клое излезе от колата. Беше очарователна в бялата си рокля и сияеше от щастие. Ализ и Изис вървяха подире й. Никола, който току-що беше дошъл, се присъедини към групата. Колин хвана под ръка Клое, Никола — Изис, а Шик — Ализ, и всички те се заизкачваха, следвани от братята Демаре — Кориолан в дясна, а Пегас в лява позиция, и от децата, които крачеха по двойки нагоре по стъпалата и се закачаха помежду си. Отчето, Протодебелакът и Вардарят прибраха инструментите си и затанцуваха в кръг.

На площадката Колин и приятелите му изпълниха сложни движения, за да застанат в подходящ за влизане в църквата ред: Колин с Ализ, Никола под ръка с Клое, после Шик с Изис и най-отзад братята Демаре, но този път Пегас вдясно, а Кориолан вляво. Отчето и неговите съратници спряха да се въртят, оглавиха процесията и всички дружно запяха старинен грегориански химн, преди да нахълтат през портала. Заместник-вардарите счупиха над главите им тънко кристално балонче, пълно със светена вода, и забодоха в косите им запалени пръчици тамян, които при мъжете горяха с жълт пламък, а при жените с виолетов.