Читать «Пяната на дните» онлайн - страница 26

Клое нарочно я галеше там, където има гъдел, по ребрата над хълбоците. Кожата на Ализ беше топла и жива.

— Ще ми развалиш прическата — рече Изис, която си правеше маникюра, за да минава по-бързо времето.

— Какви сте хубави и двете! — заяви Клое. — Жалко, че не може да дойдете в такъв вид, би ми било приятно да си останете само по чорапи и обувки.

— Иди се обличай, пиленце, всичко ще провалиш — обърна се към нея Ализ.

— Целуни ме — каза й Клое. — Толкова се радвам!

Ализ я избута от банята и Клое седна на леглото. Усмихна се, като видя дантелите на роклята си. Започна да се облича, като първо си сложи малък целофанен сутиен и бели сатенени гащички, които свободно обгръщаха стегнатите й форми.

XX

— Добре ли е? — попита Колин.

— Все още не — отговори Шик.

За четиринайсети път Шик се бъхтеше с вратовръзката на Колин и все не успяваше да направи възел.

— Да опитаме ли с ръкавици? — предложи Колин.

— Защо? — зачуди се Шик. — По-хубаво ли ще се получи?

— Не знам — каза Колин. — Просто така ми хрумна.

— Добре, че започнахме отрано — заяви Шик.

— Да — потвърди Колин. — Но ако не смогнем, ще закъснеем.

— О! — възкликна Шик. — Ще смогнем.

След поредица от бързи и произтичащи едно от друго движения той силно дръпна двата края. Вратовръзката се пречупи през средата и остана в ръцете му.

— Това е третата — отбеляза вяло Колин.

— Знам де. Здраве да е… — каза Шик, отпусна се на един стол, замислено се почеса по брадичката й добави: — Чудя се какво става.

— Аз също — рече Колин. — Не е нормално.

— Да — съгласи се Шик, — явно е така. Ще опитам, без да гледам.

Той взе четвъртата вратовръзка, преметна я нехайно около врата на Колин и с привиден интерес взе да следи с очи полета на някакво бръмчащо насекомо. Прекара дългия край под късия, промуши го през така образуваната бримка, превъртя го надясно, отново го провря изотдолу, но за беда тъкмо в този момент погледът му попадна върху направеното и вратовръзката рязко се пристегна, като прещипа показалеца му. Шик изстена от болка.

— Ама че проклетница! — възкликна той. — Свиня такава!

— Заболя ли те? — попита съчувствено Колин. Шик енергично си смучеше пръста.

— Нокътят ми ще почернее — изохка.

— Горкичкият! — въздъхна Колин.

Шик промърмори нещо и погледна врата на Колин.

— Момент!… — прошепна той. — Възелът е готов!… Не мърдай!

Без да отклонява очи, той отстъпи внимателно и грабна от масата отзад пулверизатор, пълен с фиксаж за пастелни бои. Бавно приближи уста към духалото и безшумно се приближи. Колин си тананикаше, демонстративно втренчен в тавана.

Струята фиксаж напръска вратовръзката точно посред възела. Тя потръпна и се обездвижи, прикована от втвърдяващата се смола.

XXI

Колин излезе от дома си, следван от Шик. Щяха да отидат пеша до Клое, за да я вземат. Никола трябваше да дойде направо в църквата. Той наглеждаше как върви приготовлението на едно специално ястие, чиято рецепта беше открил в готварската книга на Гуфе и с което смяташе да смае всички.

Минаха покрай някаква книжарница, пред която Шик внезапно се спря. Посред витрината искреше като скъпоценен накит екземпляр на „Дъх на спарено“ от Партр с подвързия от виолетов марокен и с герба на херцогиня Дьо Бовоар.