Читать «Пяната на дните» онлайн - страница 27

— О! — възкликна Шик. — Виж!…

— Какво? — попита Колин и се върна няколко крачки назад. — А! Това ли?

— Да — каза Шик.

От копнеж му потекоха лиги. В краката му се образува малко ручейче и залъкатуши по тротоара, като се виеше около купчинките прахоляк.

— Добре де — рече Колин, — нали я имаш?…

— Да, но не с такава подвързия!… — отвърна Шик.

— Ама че си досаден — каза Колин. — Хайде, че нямаме време.

— Струва поне един-два дублезона.

— Сигурно — потвърди Колин и се отдалечи.

Шик ровеше из джобовете си.

— Колин — извика той, — дай ми малко пари назаем.

Колин отново спря и тъжно поклати глава.

— Двайсет и петте хиляди дублезона, които ти обещах, май няма да ти стигнат задълго.

Шик се изчерви, увеси нос, но все пак протегна ръка. Взе парите и се втурна в книжарницата. Колин чакаше угрижен. Като видя ухилената физиономия на Шик, отново поклати глава, но този път със състрадание, и на устните му се изписа полуусмивка.

— Ти си луд, бедни мой Шик! Колко даде?

— Няма значение! — каза Шик. — Да побързаме.

Те ускориха крачка. Шик сякаш препускаше на кон вихрогон.

Пред входа на Клое хората се трупаха да гледат хубавата бяла кола, поръчана от Колин и току-що доставена в комплект заедно с шофьора. Вътре всичко бе покрито с бяла кожа с дълъг косъм, беше топло и звучеше музика.

Небето все още се синееше, облаците бяха леки и ефирни. Беше умерено студено. Зимата клонеше към края си.

Подът на асансьора набъбна под нозете им и с мощен мек тласък ги издигна до желания етаж. Вратата се отвори пред тях. Позвъниха. Клое ги чакаше.

Освен целофанения сутиен, белите гащички и чорапите сега тя носеше два ката муселин, които обгръщаха тялото й, а богат тюлен воал се спускаше от раменете й, като главата оставаше открита.

Ализ и Изис бяха облечени по същия начин, но в рокли с цвят на прозрачна вода. Къдравите им коси блестяха на слънчевата светлина и плавно падаха върху раменете в тежка и дъхава маса. Човек се чудеше коя да избере. Колин обаче беше наясно със себе си. Той не посмя да прегърне Клое, за да не наруши хармонията на тоалета й, но за компенсация разцелува Изис и Ализ. Те на драго сърце приеха ласките му, тъй като виждаха колко е щастлив.

Стаята беше пълна с избраните от Колин бели цветя, а върху възглавницата на неоправеното легло имаше листенце от червена роза. Дъхът на цветята се сливаше с уханието на момичетата и Шик имаше чувството, че е медоносна пчела. Ализ бе затъкнала в косите си бледолилава орхидея, Изис — яркочервена роза, а Клое — голяма бяла камелия. Тя държеше букет от кремове, до гривната й от синьо злато лъщеше друга, сплетена от свежи бръшлянови листенца, току-що напръскани с лак. Годежният й пръстен беше обсипан с четвъртити и кръгли диаманти, които образуваха името на Колин, изписано на морзовата азбука. В ъгъла на стаята, изпод куп цветя, се подаваше главата на един кинооператор, който отчаяно въртеше ръчката на камерата си.