Читать «Пяната на дните» онлайн - страница 30

Увертюрата и тържествената музика бяха вариации по теми от класически блусове. При размяната на пръстените Колин бе наредил да изпълнят аранжимента на Дюк Елингтън на старата позната мелодия „Клое“. На стената срещу Колин висеше Христос, разпънат на голям червен кръст. Той видимо се радваше, че е сред присъстващите, и следеше церемонията с подчертан интерес. Колин държеше ръката на Клое и леко се усмихваше на Христос. Беше малко уморен. Венчавката му струваше много скъпо, около пет хиляди дублезона, и той бе доволен, че протича добре.

Около олтара бяха струпани цветя. Колин харесваше музиката, която звучеше в момента. Видя пред себе си Отчето и разпозна мелодията. Тогава притвори очи, наведе се и изрече „да“.

Клое също каза „да“ и Отчето силно им стисна ръцете. Оркестърът гръмко засвири и Архиперископът стана, за да произнесе тържественото слово. Вардарят се промъкна между две редици от хора, за да удари с бастуна си Шик, понеже той разлистваше книгата си, вместо да слуша.

XXII

Архиперископът си беше отишъл; Колин и Клое, прави пред светорийницата, приемаха поздравления и слушаха носещи щастие ругатни. Някои им даваха съвети за първата брачна нощ, а един амбулантен търговец им предложи нагледно помагало, състоящо се от снимки. Чувстваха се леко уморени. Музиката продължаваше да ехти и хората танцуваха в църквата, където сервираха сладолед със светена вода, богоугодни разхладителни напитки и малки сандвичи с филета от моруна. Отчето отново беше намъкнал делничните си одежди с огромна, зейнала на задника дупка, но разчиташе да си купи нови с печалбата от петте хиляди дублезона. Освен това, както си му е редът, изпързаляха оркестъра, отказвайки да се изплати хонорар на диригента, понеже бе умрял, преди да започне да работи. Протодебелакът и Вардарят разсъбличаха децата от църковния хор, за да приберат костюмите, като Вардарят обръщаше особено внимание на момиченцата. Двамата заместник-вардари, ангажирани специално за церемонията, вече си бяха тръгнали. Боядисвалите чакаха навън в камиона си. Готвеха се да смъкнат боите — жълта и виолетова — и да ги сложат обратно в мръсните кутии.

Застанали редом с Колин и Клое, Ализ и Шик, Изис и Никола също приемаха поздравления, а братята Демаре отправяха приветствия. Когато Пегас забележеше, че брат му твърде плътно се приближава до Изис, която стоеше до него, той с все сила го ощипваше по бедрото и го обвиняваше в извратеност.

Оставаха още десетина души, близки приятели на Колин и Клое, които бяха поканени на следобедния прием. Всички излязоха от църквата, след като хвърлиха последен поглед към цветята пред олтара. Вън, на площадката, студеният въздух ги шибна по лицата. Клое се закашля и бързо слезе по стълбите, за да се мушне в топлия автомобил. Сгуши се на седалката и зачака Колин.

От площадката другите гледаха как откарват музикантите в затворническа кола, защото те до един бяха потънали в дългове. За да си отмъстят, че бяха натъпкани вътре като сардели, те духаха в инструментите си, при което цигуларите изтръгваха от своите ужасяващи звуци.