Читать «Пяната на дните» онлайн - страница 25

— С примес на метличина — допълни Вардарят, — усещам дъха й…

— Дано церемонията мине добре! — каза Отчето. Те положиха на пода картонените кутии и се заеха да окичват столовете на музикантите с материалите за украса. Вардарят ги разгъваше, издухваше праха от тях и ги подаваше на Протодебелака и Отчето.

Над тях колоните се извисяваха и в далечината сякаш се сливаха. Матовият им кремав камък, гален от нежното дневно сияние, излъчваше слаба спокойна светлина. Най-горе се виждаше синьо-зеленият купол.

— Трябва да се лъснат микрофоните — заяви Отчето на Вардаря.

— Поставям последната гирлянда и се залавям с това.

Той измъкна от торбичката си червен вълнен парцал и енергично взе да лъска стойката на първия микрофон. Бяха общо четири, разположени в редица пред столовете, предназначени за оркестъра, и нагласени така, че на всяка мелодия да откликва вън от църквата съответен камбанен звън, докато вътре звучи музика.

— Побързай, Жозеф! — каза Отчето. — С Еманюел вече привършихме.

— Почакайте ме — рече Вардарят, — трябва ми само още петминутна индулгенция.

Протодебелакът и Отчето затвориха кутиите и ги струпаха в един ъгъл на балкона, откъдето щяха да ги вземат след венчавката.

— Готово — издума Вардарят.

Те пристегнаха ремъците на парашутите и с лекота скочиха в празното пространство. Трите едри пъстри цвята се разтвориха с шумолене на коприна и всички се приземиха върху гладкия плочник на църквата.

XIX

— Хубава ли съм?

Клое се оглеждаше в сребърно блюдо с насипан по дъното му пясък и пълно с вода, в която волно лудуваше червена рибка. Възкачена на рамото й, сивата мишка с черните мустачки търкаше с лапички муцунката си и гледаше игривите отблясъци.

Клое беше обула копринени чорапи, ефирни като дим от тамян и с цвета на светлата й кожа, и носеше бели обувки с висок ток. Иначе беше гола, само по гривна от синьо злато, с която и бездруго тънката й китка изглеждаше още по-деликатна.

— Смяташ ли, че трябва да се обличам?…

Мишката се плъзна по дългата заоблена шия на Клое и стъпи на гръдта й. Погледна я изотдолу и видът й изрази мнението, че трябва.

— Тогава ще те сложа на пода! — рече Клое. — Да знаеш, че се връщаш у Колин още тази вечер. Кажи довиждане на присъстващите.

Тя остави мишлето на килима, погледна през прозореца, сетне отпусна пердето и се приближи до леглото си. Там бяха раздиплени нейната бяла рокля и двете прозрачни рокли на Изис и Ализ.

— Готови ли сте?

В банята Ализ помагаше на Изис да си направи прическата. Те също вече бяха по чорапи и обувки.

— Нито вие, нито аз сме особено чевръсти — заяви уж сърдито Клое. — Известно ли ви е, момичета, че тази сутрин се омъжвам?

— Имаш още цял час! — каза Ализ.

— Достатъчен е — добави Изис, — вече си сресана!

Клое се засмя и разтърси къдриците си.

В запарената баня беше топло и гърбът на Ализ беше тъй примамлив, че Клое леко го помилва с длани. Изис седеше пред огледалото, търпеливо предоставила главата си на манипулациите на Ализ.

— Гъделичкаш ме! — каза Ализ и се разсмя.