Читать «Пътят на марсианците» онлайн - страница 89

— Знам всичко за епидемията от пара-шарка през 2755-а — прекъсна го Родригес, — и за грипната епидемия през 1918-а, и за Черната смърт. Но кога се е случвало напоследък? Разбирам, че селището е съществувало преди век, че и повече — но все пак това не е точно предатомната епоха. Имали са лекари. Разполагали са със запаси от антибиотици и, за Космоса, познавали са метода за вкарване на антитела. Той е достатъчно елементарен. А са им пратили и медицинска помощ.

Нови потупа закръгления си корем и упорито настоя:

— Симптомите са били като на дихателна инфекция — задух…

— Знам списъка, но ви казвам, че не ги е убило вирусно заболяване. Невъзможно е.

— Тогава какво?

— Това е извън професионалната ми компетентност. Знам само, че не е било инфекция. Даже мутантна инфекция. Невъзможно е. Математически е невъзможно.

Той силно подчерта наречието.

Сред слушателите му се надигна вълнение, когато Марк Анунцио пробута слабото си тяло напред, точно пред Родригес.

За пръв път той заговори на едно от тези събирания.

— Математически ли? — енергично попита той.

Шефийлд го последва, като си проправяше път с лакти и колене. Измърмори „Извинете“ пет-шест пъти.

В напреднал стадий на раздразнение, Родригес издаде напред долната си устна и отвърна:

— Какво искаш пък ти?

Марк трепна. Вече по-спокойно, обясни:

— Казахте, че знаете математически, че не е инфекция. Чудех се как… математиката… — Той замълча.

Родригес отвърна:

— Изразих професионалното си становище.

Каза го официално и надуто, а после се обърна. Никой не можеше да поставя под съмнение нечие професионално становище, освен ако нямаше същата специалност. Иначе достатъчно ясният извод бе, че опитът и познанията на специалиста са достатъчно съмнителни, за да бъдат оспорвани от някакъв аутсайдер.

Марк знаеше това, но пък беше от Службата по мнемоника. Потупа Родригес по рамото, докато другите слушаха зашеметени и каза:

— Знам, че това е професионалното ви становище, но въпреки това бих искал да ми го обясните.

Не искаше думите му да звучат безапелационно. Просто съобщаваше факт.

Родригес се завъртя.

— Би искал да ти го обясня? Кой, за Вселената, си ти, че да ми задаваш въпроси?

Марк се стресна от буйството на другия, но Шефийлд вече беше стигнал до него и момчето се окуражи. А заедно с това и се ядоса. Пренебрегна бързия шепот на Шефийлд и остро каза:

— Аз съм Марк Анунцио от Службата по мнемоника и ви зададох въпрос. Искам да обясните твърдението си.

— Няма да го направя. Шефийлд, махни тоя смахнат младеж оттук и го натикай в леглото, а? И после го дръж надалеч от мен. Проклето младо магаре. — Последните думи ясно се чуха настрани.

Шефийлд хвана Марк за китката, но той се изтръгна. Младият мнемоник изкрещя:

— Ти, глупав нонкомпос. Ти… ти, слабоумен. Мозъкът ти е като сито. Пуснете ме, д-р Шефийлд… Ти не си специалист. Не помниш това, което си научил, а и първо на първо не си научил много. Ти не си специалист, никой от всички вас…

— За Космоса — извика Саймън, — махни оттук този млад идиот, Шефийлд.