Читать «Пътят на марсианците» онлайн - страница 91

Направи си експеримент.

— Може да е опасно, нали знаеш? — подхвърли той.

— Не ме е грижа. Трябва да знам. Трябва да науча за тази планета. Д-р Шефийлд, отидете при д-р Саймън и му кажете, че тръгвам с тях.

— Не, Марк.

— Ако не го направите вие, ще ида аз. — Той изправи дребното си тяло от леглото, като предупреждение, че ще отиде още сега.

— Виж, ти си възбуден.

Марк сви юмруци.

— Не е честно, д-р Шефийлд. Аз открих тази планета. Това е моята планета.

На Шефийлд му стана съвестно. Това, което казваше Марк, в известен смисъл беше вярно. Никой, освен Марк, не знаеше това по-добре от Шефийлд. И никой, отново освен Марк, не знаеше историята на Млади по-добре от Шефийлд.

Едва през последните двайсет години, сблъскала се с нарастващата плътност на населението на по-старите планети и с отстъпването на галактическата граница от същите тези по-стари планети, Конфедерацията на световете бе започнала систематично да изследва Галактиката. Преди това човешката експанзия се осъществяваше случайно. В търсене на нова земя и по-добър живот, мъжете и жените следваха слуховете за съществуването на обитаеми планети или пращаха непрофесионални групи да открият нещо обещаващо.

Преди сто и десет години една такава група открила Млади. Тя не докладвала официално за находката си, защото не искала да я последва тълпа от спекуланти със земя, търговци, експлоататори и изобщо подобна измет. През следващите месеци някои от неженените мъже уредили да бъдат доведени жени, така че селището трябва да бе процъфтявало известно време.

Година по-късно, когато някои вече били умрели, а повечето или всички останали били болни и умирали, те излъчили вик за помощ към Претория, най-близката обитаема планета. По това време преторианското правителство се намирало в някаква криза и препредало съобщението на Секторното правителство в Алтмарк. После Претория просто се оправдала, че забравила за проблема.

Действащо рефлекторно, алтмаркското правителство пратило на Млади медицински кораб. Той пуснал антисеруми и различни други запаси. Корабът не кацнал, защото медицинският офицер диагностицирал проблема от разстояние като грип и пренебрегнал опасността. Според доклада му, медицинските доставки щели да се справят отлично с болестта. Бе твърде възможно екипажът на кораба, страхувайки се от зараза, да се е възпротивил на кацането, но нищо в официалния доклад не показваше това.

В последния доклад от Млади, пратен три месеца по-късно, се казваше, че са останали само десет души и че те умират. Молеха за помощ. Този доклад бил насочен към самата Земя, наред с предишния медицински доклад. Централното правителство обаче представляваше лабиринт, в който докладите постоянно се забравяха, освен ако някой нямаше достатъчно личен интерес и влияние, за да ги придвижи. Никой нямал особен интерес към някаква далечна, неизвестна планета, на която умирали десет мъже и жени.