Читать «Пътят на марсианците» онлайн - страница 90
Айзек Азимов
Шефийлд, чиито бузи горяха, се наведе и вдигна тялото на Марк във въздуха. Като го държеше здраво, той излезе от стаята.
Сълзи бликнаха от очите на Марк и точно вън от вратата той успя с мъка да произнесе:
— Пуснете ме долу. Искам да чуя… искам да чуя какво казват.
— Не се връщай вътре. Моля те, Марк — рече Шефийлд.
— Няма. Не се тревожете. Но…
Той не довърши възражението си.
16.
В обсерваторията Саймън с измъчен вид каза:
— Добре. Добре. Да се върнем на въпроса. Хайде. Тишина! Приемам гледната точка на Родригес. Достатъчно е добра за мен, а не мисля, че някой друг тук ще оспори професионалното становище на Родригес.
(— По-добре не — промърмори Родригес, чиито тъмни очи още горяха от ярост.)
— И тъй като няма от какво да се страхуваме по отношение на инфекции, ще кажа на капитан Фолънбий, че екипажът може да излиза на повърхността без специална защита от атмосферата — продължи Саймън. — Очевидно липсата на излизане на повърхността е пагубна за дисциплината. Има ли някакви възражения?
Нямаше.
— Не виждам причина също да не преминем към следващата фаза от изследването — каза Саймън. — Предлагам да разположим лагер на мястото на първоначалното селище. Назначавам комитет от петима души да се изнесат там. Фоукс, тъй като може да управлява катер, Нови и Родригес, които ще се оправят с биологичните данни, а Вернадски и аз ще се грижим за химията и физиката. Останалите от вас, естествено, ще бъдете уведомени за всички открити данни по собствените ви специалности. Ще очакваме да помогнете в предлагането на линии на атака и така нататък. Постепенно можем всички да се изнесем там, но за известно време ще бъде само тази малка група. И до по-нататъшно нареждане комуникирането между нас и главната група на кораба ще става само по радиото, тъй като в случай, че на мястото на селището се окаже някаква опасност, каквато и да е тя, загубата на петима е достатъчна.
— Селището е съществувало на Млади няколко години, преди да загине — рече Нови. — Във всеки случай над година. Може да мине дълго време, докато се уверим, че сме в безопасност.
— Ние — отвърна Саймън, — не сме селището. Ние сме група от специалисти, които търсят проблема. Ще го открием, ако съществува и когато го сторим, ще го победим. И това няма да ни отнеме няколко години. А сега има ли някакви възражения?
Нямаше и срещата приключи.
17.
Марк Анунцио седеше на койката, прегърнал коляното си с ръце, а наведената му брадичка докосваше гърдите му. Очите му вече бяха сухи, но гласът му звучеше разстроено.
— Те не ме приемат — рече той. — Няма да ми позволят да отида с тях.
Шефийлд беше на стола срещу момчето, изпаднал в пълно объркване.
— Може да те вземат по-късно — каза той.
— Не — яростно възрази Марк, — няма. Те ме мразят. Освен това искам да отида сега. Никога по-рано не съм бил на друга планета. Има толкова много за гледане и научаване. Нямат право да ме спират, ако искам да отида.
Шефийлд поклати глава. Мнемониците бяха толкова твърдо обучени на мисълта, че
