Читать «Пътят на марсианците» онлайн - страница 78

В училище винаги бяха казвали: „Никога не се задълбочавай прекалено в едно нещо или група неща. Веднага щом направиш това, ще започнеш да подбираш фактите си, а не бива да допускаш това. Всичко, абсолютно всичко е важно. Щом разполагаш с фактите, няма значение дали ги разбираш или не“.

Но нонкомпосите не мислеха така. Арогантни умове, целите на дупки!

Вече приближаваха към самия Млади. И той блестеше ярко, но по различен начин. Имаше ледени шапки на северния и южния полюс. (Понесоха се учебници по палеоклиматология на Земята и Марк не се опита да ги спре.) Ледените шапки отстъпваха. След милион години Млади щеше да има днешния климат на Земята. Големината и масата му бяха приблизително колкото на Земята и се завърташе за период от трийсет и шест часа.

Можеше да е близнак на Земята. Всички съществуващи разлики, според докладите на Макояма, бяха в полза на Млади. Доколкото беше известно, на планетата нямаше нищо, което да заплашва човечеството. Нито пък някой би си представил, че е възможно да има, ако не беше фактът, че първата колония на планетата бе унищожена до последния човек.

И което бе още по-лошо, това беше станало по такъв начин, че проучването на цялата оцеляла информация не даде смислен отговор на това, което се бе случило.

7.

Шефийлд влезе в каютата на Марк и се присъедини към момчето два часа преди кацането. Първоначално на него и Марк бе определена обща стая. Това беше експеримент. Мнемониците не обичаха компанията на нонкомпоси. Даже на най-добрите от тях. Във всеки случай, експериментът се бе провалил. Почти веднага след отлитането потящото се лице и умолителните очи на Марк направиха уединението важно за него.

Шефийлд се чувстваше отговорен. Чувстваше се отговорен за всичко, свързано с Марк, независимо дали действително бе по негова вина, или не. Той и хора като него бяха взели Марк и деца като него, и ги бяха обучавали на личностно унищожение. Насила ги накараха да пораснат. Бяха пречупени и моделирани в един калъп. Не им се позволяваше нормален контакт с нормални деца, за да не развият нормални мисловни навици. Никой мнемоник не бе сключил нормален брак, даже вътре в групата.

Това караше Шефийлд да изпитва ужасно чувство за вина.

Преди двайсет години дванайсет момчета бяха обучени в едно училище под ръководството на Ю Караганда, толкова луд азиатец, че винаги предизвикваше смях у интервюиращите го репортери. Накрая Караганда се бе самоубил поради неясна причина, но други психолози — като например Шефийлд — с по-силно чувство за отговорност и с несъмнено по-малък талант, бяха имали вече достатъчно време да се присъединят и да научат много от него.

Училището остана, а бяха открити и други. Едно дори бе създадено на Марс. В момента в него се бяха записали петима. По последни изчисления, сто и трима бяха завършили с пълно отличие (естествено, само малцина от записалите се усвояваха целия курс). Преди пет години Земното планетарно правителство (което не трябва да се бърка с Централния галактически комитет, чийто център е на Земята и който управлява Галактическата конфедерация) позволи създаването на Служба по мнемоника, като клон на Министерството на вътрешните работи.